Мейдей

Разпокъсаните облаци преминаваха край купола на изтребителя и над огромното сребристо туловище на самолета. Във визьора на Матос ту проблясваха слънчеви лъчи, ту светлината помръкваше, затулена от някой облак. Той разтърка очи. Метеорологичните условия не бяха особено благоприятни за осъществяването на един толкова труден изстрел.

Матос погледна към хоризонта. Тъмни и зловещи буреносни облаци настъпваха към него подобно на високи океански вълни. Пред буреносния фронт се носеха тънки слоести облаци, в които той щеше да навлезе само след минута. Там, под мрачния сив покров на притъмнялото небе, щеше да изстреля ракетата.

— Добре, добре. Да вървим тогава — промърмори той, бутна напред контролния лост, а след това натисна радиобутона. — Полет три-четири-седем. Започвам атаката.

— Ясно.

Матос рязко отвори предпазния капак и сложи пръст върху бутона за изстрелване на ракетата.

Прихващането на мишената този път се оказа по-трудно. Двата самолета подскачаха и се полюляваха вследствие на увеличената турбулентност и кръстчето на визьора описваше неравномерни кръгове по високия купол над кабината на лайнера.

Самолетите навлязоха в район със слоеста облачност и светлината, макар и все още постоянна, намаля. Матос не сваляше поглед от визьора. На няколко пъти едва не натисна бутона, но пътническият Стратън всеки път се изместваше встрани от прицела. Матос вдигна поглед от визьора. Само след няколко минути щеше да навлезе в бурята. Ако пътническият самолет се скриеше в черната пелена на буреносните облаци, шансовете на Матос да продължи да лети в същата формация ставаха равни на нула.

— База! Попаднах в район със силна турбулентност! Не мога да поддържам стабилен курс.

Гласът на Слоун изсвистя като камшик в слушалките му.

— Изстреляй проклетата ракета!

В миг на умопомрачение на Матос му хрумна налудничавата мисъл да разбие с таран високия купол на самолета пред него. Стигна дори дотам, че плъзна напред контролния лост и изтребителят се приближи още повече до мишената. Внезапно Матос дръпна лоста назад и изтребителят изостана. Възпря го не чувството на страх, а нещо, което бе зърнал със силно развитото си периферно зрение, задължително за всеки добър пилот на изтребител.

Докато заемаше мястото си малко зад и над опашката на пътническия Стратън, Матос погледна надолу към лявото му крило. Потокът горещи отработени газове, изхвърляни от първия двигател на самолета, бе изчезнал. После угасна и вторият двигател. Матос бързо отмести поглед вдясно и видя, че двата десни двигателя също преустановиха работата си. Той рязко натисна радиобутона.

— База! База! Двигателите на Стратън угаснаха! Повтарям, двигателите излязоха от строя.

Слоун отговори веднага. Гласът му бе развълнуван като този на Матос.

— Сигурен ли си? Къде се намираш? Имаш ли добра видимост?

Матос се съвзе от изненадата.

— Да. Да. Намирам се точно зад опашката му. Не излиза никакъв дим. Двигателите угаснаха. — Матос се загледа в самолета, който започна бавно да пада към океана. — Изглежда, че автопилотът продължава да е включен. Скоростта му все още е триста и четиридесет възела. Скоростта на спускане се увеличава. Самолетът наистина пада!

— Остани там, Матос. Остани там! Искам да видиш как пада във водата.

Дори и кодиращото устройство не може да прикрие отмъстителните нотки в гласа на Слоун, помисли си Матос.

— Слушам, База.

Матос вече бе започнал да се снижава, следвайки умиращия самолет. Виждаше, че той продължава да следва курса си на сто тридесет и един градуса, който щеше да го отведе право в центъра на бурята. Матос стовари ръка върху контролното табло.

— Мамка му!

— Докладвай! — кратко заповяда Слоун.

— Слушам. Скоростта на падане е две хиляди и сто фута в минута. Скоростта на самолета падна на сто и деветдесет възела. Крилата са в хоризонтално положение. По всичко личи, че автопилотът все още е включен. — Той прекрати за миг предаването, а след това отново натисна бутона. — База, към нас настъпва силен буреносен фронт. Възможно е съвсем скоро да изгубя самолета от поглед.

— Матос, кучи син такъв, мисията ти е да държиш шибания самолет под око докато не се разбие. Пет пари не давам как ще го направиш. Ако трябва, ще го последваш дори и в ада.

— Слушам. — Матос изхвърли Джеймс Слоун от съзнанието си и се съсредоточи върху опитите си да следва неотлъчно снижаващия се Стратън.

Първите едри дъждовни капки затрополяха по купола на кабината. Само за няколко секунди видимостта падна до по-малко от миля. След малко вече беше четвърт миля, а после се снижи до петстотин фута. Матос се приближи възможно най-близо до пътническия самолет, но засилващата се турбулентност превръщаше летенето в такава сбита формация в истинско самоубийство. Матос реши, че няма смисъл да рискува живота си по този начин. Не още.

— Докладвай!

— Самолетът слезе на четири хиляди и осемстотин фута. Скоростите на движение и спускане остават непроменени. Нито един от двигателите не работи. Самолетът ще се разбие след две минути.