Мейдей

— Виж, Шарън, главният проблем не е самолетът. Ако турбулентността стане прекалено силна — а като гледам тези облаци, нямам основания да мисля, че това ще ни се размине — тогава автопилотът може да изключи. Което означава, че ще се наложи аз да пилотирам самолета. Исусе, трима опитни пилоти, управляващи напълно здрав самолет, срещат сериозни затруднения при такава буря. Ще трябва да мисля за дроселите, за височината и наклона на самолета… та аз не съм пилотирал тази машина дори и в хубаво време. Може да загубя контрол върху самолета и той ще полети… — Внезапно му се прииска да завие и да избягат далеч от черната стена, извисила се заплашително пред тях… пък дори и това да означава, че ще трябва да приводни самолета в океана. Всичко беше за предпочитане пред кошмара, който ги очакваше в разгара на приближаващата буря. Той се обърна към Шарън. — Искаш ли да завием? Можем да избягаме от бурята, но вероятно ще останем без гориво, преди да стигнем до суша.

Крендъл обмисли възможностите: Да избягат от бурята с ясното съзнание, че с всяка изминала минута се отдалечават от брега. После да кацнат в океана. И, ако случайно преживеят кацането, да се оставят на милостта на океана, заобиколени може би от други, носещи се по повърхността му пътници… Другата възможност бе да преминат през бурята. Щяха или да оживеят, или да загинат — средно положение нямаше. Тя погледна облаците. Някъде от другата страна на черната завеса пак грееше слънце, а зад хоризонта се простираше бреговата линия на Америка. Там искаха да отидат и точно това щяха да направят. Обзе я странно спокойствие. Шарън осъзна, че по един или друг начин дългото им изпитание приближава към края си.

— Мисля, че трябва да продължим по сегашния си курс.

Бери кимна. Той също изпитваше потребност да премери сили с бурята. За пръв път от час насам помисли за съпругата и децата си. Сети се също и за работата си, както и за своя работодател. Даде си сметка, че най-лошото нещо, което можеше да му се случи, бе да оцелее, за да продължи живота си постарому. Кой знае защо вярваше, че предстоящото изпитание в окото на бурята ще го пречисти и дори ще го покръсти отново. Крендъл се обади.

— Трябва да се свържем със Сан Франциско и да им кажем какво става. Може пък да ни дадат някой полезен съвет.

Бери кимна. Осъзна, че подсъзнателно избягва компютърната видеосистема. Вместо връзка с живота, тази система се бе превърнала в натрапник в малкия му свят. Започна да пише:

ДО САН ФРАНЦИСКО: ПРИБЛИЖАВАМЕ СИЛЕН БУРЕНОСЕН ФРОНТ. НЕ МОГА ДА РАБОТЯ С МЕТЕОРОЛОГИЧНИЯ РАДАР И НЕ ЗНАЯ КАК ДА ОТЧИТАМ ПОКАЗАНИЯТА МУ. РЕШИХМЕ, ЧЕ НАЙ-РАЗУМНИЯТ ХОД ПРИ ДАДЕНИТЕ ОБСТОЯТЕЛСТВА Е ДА ПРОДЪЛЖИМ ДА СЛЕДВАМЕ НАСТОЯЩИЯ КУРС. МОЖЕМ ЛИ ДА НАПРАВИМ НЕЩО, ЗА ДА ПОДГОТВИМ САМОЛЕТА ЗА БУРЯТА?

Протегна ръка към бутона за изпращане на съобщението, но реши да добави още нещо.

РАЗПОЛАГАТЕ ЛИ С ИНФОРМАЦИЯ ЗА МЕТЕОРОЛОГИЧНИТЕ УСЛОВИЯ ПРИ НАС, КОЯТО ДА ВИ ДАВА ОСНОВАНИЕ ДА СМЯТАТЕ, ЧЕ МОЖЕМ ДА ЗАОБИКОЛИМ БУРЯТА БЕЗ ГОЛЯМ ПРЕРАЗХОД НА ГОРИВО?

БЕРИ

Натисна бутона и погледна през предното стъкло. Опушеносиви, тънки като ръкойки облачета вече плуваха край самолета; в кабината започна да притъмнява.

— Предполагам, че ни делят около петдесет мили от бурята. Около девет-десет минути летателно време.

Крендъл си даде сметка, че спокойствието й е изместено от нервна напрегнатост, както се случваше всеки път когато се налагаше да лети в такова време.

Очакването като че ли беше най-мъчителната част. А после, точно когато човек реши, че най-лошото вече е зад гърба му, положението изведнъж се влошава още повече. Но пък най-вълнуващите и щастливи преживявания по време на полет бяха свързани с края на бурите, с онзи миг, в който самолетът се измъква от черните облаци, за да се излезе отново на светло, огрян от слънцето, или окъпан от лунните лъчи. Тя се обърна към Бери.

— Има ли още нещо, което би сторил, ако беше с твоя самолет, и което все още не си направил сега?

— Да. — Той се насили да се усмихне. — Щях да завия и да се пръждосам оттук. — Самолетът леко се разтресе. Бери се обърна и погледна към Линда. Тя вече беше будна — седеше на една от празните седалки, вдигнала колене към брадичката си. Той извърна глава към Шарън. — Премести я в стола на контрольора и закопча предпазния й колан.

Крендъл стана от мястото си и се приближи до момичето.

— Хайде сега да станеш и да се преместиш на оная седалка. Там ще ти е по-удобно. — Хвана я за ръката и я поведе към мястото, предназначено за наблюдаващите полетите контрольори. То се намираше точно зад капитанския стол. — Точно така. Готово. Сега ще закопчея колана точно както при качването ти на борда на този самолет.

— Благодаря. В буря ли навлизаме?

— Всичко ще бъде наред. Но запомни, тук вътре ще стане много тъмно. Ще чуваш барабаненето на дъжда по предното стъкло. Шумът може да се окаже по-силен, отколкото си очаквала. Освен това самолетът ще започне да се тресе и да подскача нагоре-надолу. Господин Бери обаче ще ни измъкне невредими. Ти не се боиш от светкавици, нали?