Мейдей

— От аварийния шкаф.

— Какво още има там?

— Не много. По-голямата част от оборудването за спешни случаи се намира в пътническите салони и кабината. — При споменаването на думата салон Крендъл погледна към вратата на кабината. След последните събития бе забравила напълно за хората от другата й страна.

Бери й подаде разпечатките.

— Прибери ги във водоустойчивия джоб на спасителната жилетка на Линда. Опитай се да ги завиеш така, че да не се намокрят.

Шарън Крендъл разбираше, че той се опитва да се подготви за най-лошото. Приближи се до шкафа зад стола на контрольора, извади оттам два предмета и ги показа на Бери.

— Това е водоустойчив фенер. А това са противопожарни ръкавици от азбест.

Бери се усмихна.

— Много добре.

Крендъл разви долната капачка на фенера, извади батериите и пъхна разпечатките в празния цилиндър. Отново зави капачката и прибра фенерчето в азбестовата ръкавица. Взе бинт от аптечката, здраво овърза целия пакет, след което го прибра в джоба на жилетката на Линда и затвори ципа.

— Линда, знаеш, че това е важно. Ако нещо се случи с нас, покажи този пакет на…

— Някой полицай — прекъсна я момичето. Крендъл се усмихна.

— Да. На полицай. Кажи му, че е много важно. Тя кимна.

Шарън Крендъл се облегна назад в стола на втория пилот.

Бери се присегна и хвана ръката й.

— Никой не би могъл да твърди, че не си си изработила честно заплатата по време на този полет — рече й той.

Тя стисна ръката му и се усмихна.

— Когато те видях да се качваш на борда, си помислих: От този мъж би излязъл добър пилот…

— Забелязала си ме когато се качих на борда?

— Ами… носеше сини чорапи с кафяви обувки. Двамата се разсмяха, а след това Шарън отново се облегна назад, заслуша се в двигателите, усети вибрациите, породени от равномерното им бумтене. Обърна се към Бери.

— Джон, можеш ли да го приземиш?

Бери погледна през предното стъкло. Дъждът бе намалял, небето започваше да изсветлява. Океанът под тях изглеждаше поукротен. Той погледна към метеорологичния радар. Не беше сигурен, но му се стори, че времето пред тях се прояснява.

— Зависи от метеорологичните условия в Сан Франциско. — Знаеше също така, че много зависи и от неговите умения и способности. Погледна индикаторите за горивото. — Зависи, разбира се, и от горивото. Форсиращите дюзи изядоха голяма част от него. А и сега, като летим на тази височина, правим голям преразход. Не можем да си позволим обаче да изгорим много гориво, за да се издигнем високо, само за да установим, че времето там е лошо.

— Мислиш ли, че разполагаме с достатъчно гориво, за да се приберем?

— Не зная. Неизвестните са твърде много. Но съм готов да се обзаложа на една вечеря с теб, че поне ще зърнем брега преди да останем без гориво.

Бери се усмихна, за да прикрие истинските си чувства. Даваше си сметка, че това е облог на страхливец.

— А аз се обзалагам, че ще ни приземиш на летището. Искам да отидем в ресторант Четирите сезона в Ню Йорк.

Бери кимна.

— Добре. — А после усмивката му помръкна. — Слушай, ако се наложи да се приводним в океана, ще го разбера предварително и ще разполагаме с достатъчно време, за да се приготвим. Това ще стане близо до брега, което означава, че би трябвало да ни забележат и приберат. — Бери се питаше дали ще паднат в зона на корабоплаване. Помисли за възможността да бъдат нападнати от акули, но не знаеше със сигурност дали има много акули по Западното крайбрежие. Искаше да попита, но реши да изчака докато наближат. Колкото повече мислеше за възможността да се приводнят в океана, толкова повече се убеждаваше, че това ще бъде начало, а не край на проблемите им. Нещо друго обаче не му даваше мира. Дори и едно благополучно кацане в Сан Франциско може би също нямаше да сложи край на изпитанията им. — Шарън, трябва да изготвим някакъв план за действие. Трябва предварително да решим как ще се държим, след като кацнем в Сан Франциско.

— Какво? — Тя изглеждаше озадачена. За нея приземяването на повредения Стратън бе единственото нещо, за което трябваше да мислят и да се тревожат. — За какво говориш?

— Тези хора — той посочи с ръка компютърната система — се опитаха да ни убият и няма да се спрат само защото сме кацнали.

— Но това е лудост…

Двамата се умълчаха. Шарън се питаше дали притесненията на Бери са основателни. Помисли си, че тя самата може би подценява сериозността на положението.

— Ако кацнем в Сан Франциско невредими… е, ще трябва да имаме предвид, че не всички ще се радват да ни видят — заключи тя.

Бери кимна и реши да смени темата.

Той огледа кабината. Опитваше се да предвиди от какво ще имат нужда. Както и да се развият събитията оттук нататък.

— В кабината има ли спасителна лодка?

— Не. Лодките са там, отзад. — Тя замълча. — Но надуваемата пързалка, която използваме при излизане от аварийния изход, може да се ползва като лодка. Не е толкова устойчива, но за трима души ще свърши работа.

— Точно така. — Той се замисли за момент. — Мисля, че ще мога да приводня самолета, ако океанът е спокоен. Нека си припомним процедурите при аварийно кацане. Линда, слушай Шарън внимателно.

Звънецът иззвъня отново.