Мейдей

В мига, в който забелязаха свръхзвуковия Стратън на радарите си, радарните диспечери насочиха всички останали самолети към летището в Оуклънд и другите летища в района. Между безлюдните писти бяха разположени аварийни коли, готови за всякакви изненади. Хеликоптери и аварийни коли стоварваха оборудване на мястото, в което се пресичаха четирите писти. Точно по средата на празното пространство бе спрян голям камион с платформа, оборудвана с полеви бюра и клетъчни телефони, откъдето ръководителят на операцията координираше действията на различните екипи. Към центъра на импровизирания спасителен лагер прииждаха медикаменти, инвалидни столове, носилки, вода, комплекти за оказване на първа помощ при изгаряне. Доставени бяха и специални алуминиеви поставки, с помощта на които носилките се превръщаха в маси за прегледи. Специален екип трябваше да открие и идентифицира мъртвите. Друг екип от парамедици, медицински сестри и лекари бързо разтоварваше кашоните с медикаменти и медицинско оборудване. Затревената празна площ много скоро заприлича на военнополеви бивак. Но въпреки експедитивните действия на всички екипи и добрата организация, създадена на летището, спасителните екипи изобщо не бяха подготвени да се справят с евентуалните последици от приземяването на бързо приближаващия Стратън.

* * *

Едуард Джонсън и Уейн Метц стояха на една къса писта за рулиране на неколкостотин фута от пистата, на която трябваше да кацне самолетът. Около тях, по пътя и по тревата, бяха скупчени десетки полицаи, репортери, представители на летището и служители на Транс-Юнайтид. На тревата имаше поне десетина новинарски камери, насочени до една към края на пистата. Аварийните коли бързо летяха край тях и заемаха позиции от двете страни на пистата.

Уейн Метц обърна очи към залива и мълчаливо впери поглед в големия Стратън, който тъкмо захождаше към пистата. Устните му оформяха някакви думи, но от гърлото му не се изтръгваше нито звук. Никога преди така отчаяно не бе се молил за смъртта на хора, застраховани от него. Видя, че самолетът изведнъж се озова много на изток от пистата.

— Не мога да повярвам, че това се случва. Не мога да повярвам, че това е същият Стратън.

Едуард Джонсън гледаше като омагьосан самолета, който правеше последния си заход.

— Той е, няма съмнение. Не мога да си обясня как го е направил. Изобщо не зная как е успял да се справи след изгасването на четирите двигателя, но явно го е сторил, нали? — Страхът го бе напуснал и той вече напълно се владееше. Завладя го хладно, пресметливо безразличие. Изпита неволно възхищение, докато гледаше как Бери приближава самолета към пистата.

— Проклет да съм. Исусе Христе, този тип знае какво прави. Бих могъл да наема кучия син на работа в Транс-Юнайтид. Той е много по-добър пилот от половината наши свръхплатени ревльовци.

Метц погледна Джонсън. Имаше чувството, че той е откачил напълно. Но докато го наблюдаваше, изведнъж си даде сметка защо Джонсън е успял да стигне толкова далеч. Едуард Джонсън сякаш вярваше, че той самият не е взел никакво участие в случилото се в комуникационната зала. Сега той беше Едуард Джонсън, вицепрезидент на авиокомпанията Транс-Юнайтид, който бе силно загрижен за съдбата на самолета и хората на борда му.

* * *

Главният пилот на Транс-Юнайтид капитан Кевин Фитзджералд се приближи съвсем близо до пистата. Никой друг не се осмели да го последва. Той стоеше самичък в самия край на затревената площ и се взираше в дългата бетонна писта пред себе си. Вдигна очи и огледа залива, а след това и силуета на летящия срещу тях Стратън. Самолетът се прибираше у дома.

— Хайде. Хайде, копеле такова. Дръж се! — Гласът му се извиси, стана по-силен. — Дръж се! Самолетът е твой. Шантаво копеле такова, самолетът е изцяло под контрола ти. Твой е! Владееш положението! Владееш го!

* * *

Полицейските и аварийните екипи, сбрани върху затревения участък, бяха обхванати от трескаво вълнение, когато видяха самолетът да прелита над залива и да се спуска към пистата. Много от тези хора изведнъж си дадоха сметка на какво опасно място са застанали и бързо се затичаха обратно към набързо оборудвания аварийно-контролен пункт, който беше малко по-отдалечен от пистата, на която се очакваше да кацне гигантският Стратън.

* * *

Джонсън, Метц и Фитзджералд заедно с повечето пожарникари, няколко репортери и всичките телевизионни оператори останаха в опасна близост до пистата. Джонсън се обърна към Метц.

— Ще бъде много трудно да убедим когото и да било, че пилотът на този самолет страда от някаква форма на мозъчно увреждане.

Метц поклати глава.

— Джонсън, би могъл да кажеш, че разсъдъкът му е бил временно разстроен.

— Точно така. Но ако съществуват разпечатки на компютърните съобщения, ще трябва да ги вземем преди хората на Федералното управление на авиацията да започнат да душат из кабината.

— Надявам се той все пак да се разбие. Надявам се този самолет да избухне в пламъци.

Джонсън кимна. Никога преди не бе изпитвал толкова двойствени чувства.