Месията на Дюна

Питаше се какво всъщност търсят странниците. Казваха, че идват при светинята. Но би трябвало да знаят, че във вселената няма райски извор, няма Тюпайл за душата. Наричаха Аракис вместилище на незнайното, където се разкриват всички загадки. Тук бе връзката между тяхната и отвъдната вселена. И най-ужасното бе, че те изглежда си отиваха доволни.

Какво намират тук? — запита се Пол.

В религиозния си екстаз те често огласяха улиците с крясъци, превръщайки града в някакъв чудат птичарник. Свободните ги наричаха „прелетни птици“. А малцината, които умираха тук, ставаха „крилати души“.

С въздишка помисли, че всяка поробена от легионите му планета отприщва нови извори на поклонници. Те прииждаха от благодарност към „миротвореца Муад’диб“.

Навсякъде има мир, помисли Пол. Навсякъде… освен в сърцето на Муад’диб.

Усещаше, че някаква частица от него лежи потопена в заскрежен леден мрак без начало и край. Чрез пророческото могъщество бе проникнал дълбоко в образа на вселената, сътворен от цялото човечество. Бе разтърсил спокойния космос, за да замести покоя със своя джихад. В битки, в мисли, в предсказания — във всичко бе победил човешката вселена и все пак го изпълваше убеждението, че тя продължава да му убягва.

Тази планета под нозете му, на която бе повелил да се преобрази от пустиня в богато напоен рай — тази планета беше жива. Устременият й пулс трептеше като всяко човешко сърце. Тя се бореше против него, съпротивяваше се, изплъзваше се от заповедите…

Нечии пръсти се плъзнаха в дланта му. Той сведе глава и срещна угрижения взор на Чани. Очите й го погълнаха жадно, сетне тя прошепна:

— Моля те, любими, не се сражавай с отвъдния си дух.

Вълнението й плъзна от пръстите нагоре като прилив, разтърси го цял.

— Сихая — пошепна той.

— Трябва скоро да идем в пустинята — тихо промълви тя.

Той стисна ръката й, пусна я и се върна към масата, но остана прав.

Чани седна на мястото си.

Присвила устни, Ирулан се вглеждаше в документите пред Стилгар.

— Ирулан се самопредлага за майка на имперския престолонаследник — каза Пол. Озърна се към Чани, после пак погледна принцесата, която все тъй избягваше да срещне очите му. — Всички знаем, че тя не изпитва любов към мен.

Ирулан застина съвършено неподвижно.

— Знам политическите аргументи — продължи Пол. — Тревожат ме другите, човешките доводи. Мисля, че ако височайшата съпруга не бе обвързана с обетите на Бене Гесерит, ако не я тласкаше стремежът към лична власт, решението ми щеше да е съвсем друго. Но при сегашното положение отхвърлям плана.

Ирулан въздъхна дълбоко, треперливо. Сядайки отново, Пол си помисли, че никога не я е виждал да се владее толкова зле. Приведе се към нея и прошепна:

— Искрено съжалявам, Ирулан.

В очите й припламна нескрита ярост. Тя вирна брадичка и изсъска:

— Не ми трябва твоето съжаление! — И като се завъртя към Стилгар, запита: — Има ли още нещо срочно и застрашително?

Без да откъсва поглед от Пол, Стилгар отговори:

— Още един въпрос, господарю. Сдружението отново предлага да открие официално представителство тук, на Аракис.

— Искат да пратят някоя космическа твар? — запита Корба; гласът му трепереше от фанатична омраза.

— Вероятно — каза Стилгар.

— Въпросът трябва да се обсъди крайно предпазливо, гос’дарю — предупреди Корба. — Съветът на наибите може да се раздразни от присъствието на истински сдруженец тук, на Аракис. Тия чудовища оскверняват и земята под нозете си.

— Те живеят в цистерни и не стъпват по земята — отвърна Пол, без да крие раздразнението в гласа си.

— Наибите могат и сами да се заемат с въпроса, гос’дарю — настоя Корба.

Пол го изгледа свирепо.

— В края на краищата, те са свободни, гос’дарю. Добре помним как Сдружението водеше насам нашите потисници. Не сме забравили с какъв шантаж изкопчваха от нас подправката като откуп, за да не разкрият тайните ни на враговете. Изстискваха всяка…

— Стига! — кресна Пол. — Да не мислиш, че аз съм забравил?

Сякаш събуден от сън и едва сега осъзнал какво си позволява да говори, Корба избъбри нещо неясно, после добави:

— Прости ми, гос’дарю. Не исках да намеквам, че не си от свободните. Не исках…

— Ще изпратят щурман — каза Пол. — А щурманът едва ли би дошъл тук, ако подозира някаква опасност.

С пресъхнало от внезапен страх гърло, Ирулан едва изрече:

— Значи ти… си видял как щурманът идва тук?

— Разбира се, че не съм видял щурмана — присмехулно я имитира Пол. — Но мога да видя къде е бил и къде се кани да отиде. Нека пратят щурман. Може да ми свърши работа.

— Волята ти е закон — каза Стилгар.

А Ирулан прикри с длан усмивката си и помисли: Значи е вярно. Нашият император не може да види щурмана. Двамата са слепи един за друг. Съзаклятието остава в тайна.

6.

Драмата започва отново.

Император Пол Муад’диб при възкачването му на Лъвския трон