Месията на Дюна

Ирулан стисна писалката си тъй силно, че кокалчетата на пръстите й побеляха. Пол забеляза, че се мъчи да овладее вълнението по бене-гесеритската система: самовглъбен поглед, проникващ до дъното на душата, бавно и дълбоко дишане. Усещаше я как си повтаря думите на молитвата. След малко тя запита:

— Какво спечелихме?

— Не позволихме на Сдружението да се окопити — отговори Чани.

— Искаме да избегнем открития сблъсък с враговете си — каза Алая. — Не горим от желание да ги избием. Стигат ни останалите кланета под атреидското знаме.

И тя го усеща, помисли Пол. Странно, как властно се бе вкопчило и в двамата чувството за отговорност пред тази размирна идолопоклонническа вселена с нейните възторжени изблици на покой и вихрено движение. Трябва ли да ги пазим от самите тях? — запита се той. Та те всеки миг си играят с небитието — кухи съдби, кухи слова. Прекалено много искат от мен. На гърлото му заседна буца. Колко мига щеше да загуби? Колко звуци? Колко сънища? Струваше ли си да плати цената, разкрита във видението му? Кой би попитал хората от безкрайно далечното бъдеще, кой би им казал: „Ако не беше Муад’диб, вас нямаше да ви има.“?

— Лишим ли ги от меланж, няма да постигнем нищо — каза Чани. — Навигаторите от Сдружението ще загубят способността си да преодоляват времето и пространството. Твоите сестри от Бене Гесерит ще се лишат от усета за истина. Някои хора може да умрат преждевременно. И кой ще бъде виновен?

— Няма да допуснат да се стигне дотам — възрази Ирулан.

— Няма ли? — попита Чани. — Защо не? Кой би обвинил Сдружението? Те ще бъдат безпомощни и всички ще виждат това.

— Ще подпишем договора в този вид — каза Пол.

— Господарю — обади се Стилгар, без да откъсва поглед от ръцете си, — мъчи ни един въпрос.

— Да? — Пол насочи цялото си внимание към стария свободен.

— Ти владееш някои… сили. Не можеш ли да откриеш Тюпайл без помощта на Сдружението?

Сили! — помисли Пол. Даже Стилгар не може да каже простичко: „Ти си ясновидец. Няма ли да проследиш в бъдещето някоя пътечка, водеща към Тюпайл?“

Пол сведе очи към златния плот на масата. Все същият проблем: как да обясни границите на необяснимото? Дали да разкаже за раздробяването, неизбежната съдба на всяка сила? Ако човек никога не е изпитвал пророческия дар на подправката, то как би могъл да си представи съзнание, освободено от оковите на конкретните усещания?

Той погледна Алая и откри, че е насочила вниманието си към Ирулан. Усещайки движението му, Алая се озърна и леко кимна към принцесата. Ах, да, каквото и решение да вземеха, то щеше да попадне в някой от секретните отчети на Ирулан до Бене Гесерит. Ония не се бяха отказали от търсенето на път за създаване на свой квизац хадерах.

Ала Стилгар заслужаваше поне частичен отговор. Между другото, Ирулан също.

— Непосветените се мъчат да си представят ясновидството като явление, което се подчинява на природния закон — каза Пол и събра длани пред гърдите си. — Но би било също тъй точно да кажем, че чрез него говорим с небесата, че способността за предричане на бъдещето е хармоничен израз на човешкото съществуване. С други думи, предсказанието е естествено следствие от вълната на настоящето. Разбирате ли, то идва в облика на природно явление. Но подобна сила не може да се използва от позицията на предварително избрани цели и задачи. Нима понесеният от вълните кораб знае къде отива? Пророкът не знае що е причина и следствие. Причините се превръщат в случайности, прехвърляния или сливания — просто места, където се срещат теченията. Приемайки ясновидството, човек изпълва цялото си същество с противни на разума понятия. И следователно, разумното съзнание ги отхвърля. А ако го стори, разсъдъкът става част от процеса и губи битката.

— Не можеш ли да го направиш? — запита Стилгар.

— Ако се опитам да търся Тюпайл чрез ясновидство — изрече Пол, обърнат към Ирулан, — това би могло да скрие планетата още по-дълбоко.

— Хаос! — възрази Ирулан. — В това няма… няма… последователност.

— Вече казах, че ясновидството не се подчинява на природния закон — каза Пол.

— Значи все пак има граници на това, което можеш да видиш и постигнеш със своята дарба? — запита Ирулан.

Преди Пол да отговори, намеси се Алая:

— Скъпа Ирулан, за ясновидството няма граници. Не било последователно! Последователността не е задължителна черта на вселената.

— Но той каза…

— Как може брат ми да ти даде подробни сведения за границите на нещо, което няма граници? Пределите му са просто недостъпни за разума.