Морето на чудовищата

Дали беше излъгал? Вече знаех, че Кронос е майстор на подмолните измами. Неслучайно наричаха повелителя на титаните Лукавия. Той умееше да използва хората за своите цели, без те изобщо да осъзнават намеренията му.

В този момент Тайсън стреля с пушката за пейнтбол. Синя боя се разплиска по един кентавър, който от силата на удара чак политна и падна в езерото. След миг излезе от водата ухилен, покрит с кал и синя боя, и вдигна палец към Тайсън.

— Анабет — обади се Хирон, — не е зле с Гроувър да отидете да наблюдавате Тайсън и братовчедите ми да не… ъъъ… да не усвоят едни от други прекалено много лоши навици.

Анабет го погледна в очите. Разбра скритото послание и кимна.

— Добре, Хирон — рече тя. — Хайде, козльо, ела.

— Аз мразя да играя на пейнтбол!

— Само така си мислиш! — сряза го Анабет, хвана го за ръката и го завлече към огъня.

Хирон приключи с превръзката на крака ми.

— Пърси, по пътя успях да разменя няколко думи с Анабет. И тя ми каза за пророчеството.

Охо!

— Не е виновна — обадих се. — Аз я накарах.

Очите му гневно проблеснаха. За миг бях сигурен, че ще ми отхапе главата, но след това гневът му изчезна и кентавърът въздъхна уморено.

— Трябваше да очаквам, че не ще може вечно да го пази в тайна.

— Значи наистина в него става дума за мен?

Хирон прибра бинта в аптечката на колана си.

— Де да знаех, Пърси. Все още нямаш шестнайсет. Единственият вариант е да продължа да те обучавам колкото се може по-добре и да оставим бъдещето в ръцете на мойрите.

Мойрите… Отдавна не се бях сещал за трите баби, но щом Хирон ги спомена, изведнъж ми просветна.

— Значи това е означавало!

Хирон се намръщи.

— Кое?

— Нали миналото лято видях мойрите да прерязват нишката на живота? Тогава реших, че явно ми е писано веднага да умра, само че не е било толкова просто. Свързано е с пророчеството. Смъртта ми, която предсказаха, ще настъпи, когато навърша шестнайсет!

Опашката на кентавъра смутено помете земята.

— Никой не може да бъде сигурен в това, момчето ми. Дори не знаем дали пророчеството се отнася за теб.

— Но нали няма друго дете на Тримата големи?

— Засега.

— И Кронос набира сила. Възнамерява да унищожи Олимп!

— Най-малкото ще се опита да го направи — кимна Хирон. — А заедно с Олимп — и Западната цивилизация. Но ние ще му попречим. Няма да си сам в тази битка.

Знаех, че се опитва да ме ободри, но си спомних какво ми беше казала Анабет. В крайна сметка решението щеше да е на един герой. Той щеше или да спаси, или да унищожи Запада. Бях сигурен, че точно за това се бяха опитали да ме предупредят мойрите. Нещо ужасно щеше да се случи или на мен, или на някой от близките ми.

— Аз съм още много малък, Хирон — измънках нещастно. — Какво може да направи едно дете срещу Кронос?

Той се усмихна.

— Какво може да направи едно дете? Веднъж Джошуа Лорънс Чембърлейн ми зададе същия въпрос, а малко след това сам-самичък промени развоя на Гражданската война.

Извади една стрела от колчана и я завъртя, лъскавият наконечник засия на светлината на огъня.

— Божествен бронз, Пърси. Вечно оръжие. Но какво ще стане, ако го насочиш срещу човек?

— Нищо — отвърнах. — Ще мине през него, без да го засегне.

— Точно така — кимна Хирон. — Хората съществуват в по-различно измерение от безсмъртните. Дори не могат да бъдат наранени от нашите оръжия. Но ти, Пърси, си наполовина бог и наполовина човек. Живееш и в двата свята. Можеш да бъдеш наранен и от единия, и от другия, но също така можеш да повлияеш на събитията в тях. Това е причината, поради която героите са толкова важни. Чудовищата не умират. Те се възраждат от хаоса и кръвопролитията, които винаги напират под лъскавата повърхност на цивилизацията. И това е, което дава сили на Кронос. Те постоянно трябва да бъдат отблъсквани и разгромявани. Героите са въплъщение на тази борба. Вие се сражавате в битката, която всяко поколение от човечеството трябва да спечели, за да останете хора. Разбираш ли ме?

— Ами… не съм сигурен.

— Опитай се, Пърси. Защото дори и да не си героят от пророчеството, Кронос вярва, че може и да си. И след случилото се днес вече ще се убеди, че няма да успее да те привлече на своя страна. Това беше единствената причина, поради която досега не бе посегнал на живота ти. И сега, когато вече е сигурен, че не може да те използва, той ще се опита да те унищожи.

— Говориш така, все едно го познаваш.

Хирон облиза устни.

— Наистина го познавам.

Зяпнах го. Понякога забравях колко беше стар.

— Затова ли господин Д. те е обвинил за отравянето на елата? Затова ли каза, че на Олимп вече не ти вярват?

— Точно така.

— Но, Хирон… Как може изобщо да им мине през ума, че би предал лагера заради Кронос?

Кафявите му очи бяха пълни с хиляди години тъга.

— Спомни си на какво те учех, Пърси. Спомни си митологията. Каква е моята връзка с повелителя на титаните?

Замислих се, но в главата ми беше голяма каша. Дори и сега, когато митологията ми изглеждаше толкова истинска и беше толкова важна за живота ми, постоянно обърквах имената и събитията. Поклатих глава.

— Сигурно дължиш някаква услуга на Кронос? Пощадил ти е живота?