Мошеникът

Ваната се осея с парченца от тялото й, а стената се обля в ситни капчици от мозъчна тъкан и течност.

Със свирещи гуми микробусът се отдалечи от сградата.

— По-бавно — каза Томи и Демо намали. — Карай на този адрес.

Подаде му къс хартия.

— Още ли тъпаци ще пречукаме?

— Много питаш. Ако продължаваш така, ще бъдеш един шибан наемен мъртъв негър.

Тексако видя как раменете на Демо се свиха. Но черният не направи нищо, само караше по-бавно, отправяйки се към адреса, който Томи му бе дал.

Пристигнаха в едно заключено гробище за коли в Хоубоукън. Спряха и Томи извади ключове. Тексако отвори портите и влязоха. Томи погледна Демо и се усмихна.

— Скапа се, като те нарекох наемен негър, нали?

Демо се обърна и го погледна в очите. Там видя лудост и промени отговора си.

— Спокойно, братко. Свършихме работата. Няма нужда да се обиждаме.

— И още как, да ти го начукам. Идваш тук, седиш в микробуса ми и цапаш седалките с гадната си пот. Ти си само едно копеле, което пуши ганджа и танцува вуду. Трябва да те заровят до мършавия врат в свински лайна и да те полеят с магарешка пикня.

Демо гледаше Томи така, сякаш не вярваше на ушите си.

— Сега сигурно си толкова бесен, че няма да посмея да се обърна с гръб към теб, а? Създаваш ми голям шибан проблем. Разбираш ли какво ти говоря? Трябва или непрекъснато да си пазя гърба, или да ти купя дървено пардесю.

И по законите на престъпната логика Томи стреля със зигзауера право през облегалката. Негърът отхвръкна към таблото. Предното стъкло се обля в кръв. Томи го погледна с интерес.

— Искаш ли да ми помогнеш? — попита той умиращия Демо. — Това беше швабското оръдие… А сега, да видим какво ще направи чифутското.

Сицилианецът изстреля още два куршума с „Дезърт Уор Игъл“ и тялото на Демо затанцува на седалката.

— Кажи ми, Демо, кое от двете има повече възпираща сила?

Томи прибра оръжията и слезе от микробуса. Сетне погледна Тексако, който трепереше в студената нощ.

— Тоя скапаняк беше пластмасова чаша, точно както ти казах.

Тексако все още не схващаше.

— Използваш и изхвърляш — поясни сицилианецът.

Тексако Филипс кимна. Нервите му бяха обтегнати до скъсване. За него нямаше съмнение, че Томи Рина е ненормален.

2. Кралят на измамниците

Обедното слънце на Флорида нагря двата декара, изпълнени с употребявани коли в авторанчото на Боб в Корал Гейбълс. Блещукащи топлинни вълни танцуваха по паркираните автомобили, преоблечени в евтина боя. Те безсрамно молеха клиентите с призивите „Купи ме“ или „Заведи ме у вас“, написани на картончета, пъхнати под чистачките. На антените им равнодушно висяха избелели червени и сини пластмасови триъгълни флагчета — досущ спукани балони след празненство по случай рожден ден. Тази сутрин бизнесът не вървеше. Клиентите само изпробваха с крак здравината на гумите и обещаваха да дойдат пак.

Биано Бейтс беше сигурен, че Джо Рина отново ще се опита да го убие, затова изруси косата си и добави мустаци, които непрекъснато трябваше да изсветлява. Още не се бе съвзел напълно от побоя преди шест месеца. Странно, но грубото насилие не бе нанесло вреда на хубавото му лице. Само чертите му изглеждаха по-остри. Но Биано беше принуден да се крие, при това не само от братята Рина. Миналата седмица той за втори път изненадващо се появи в списъка на най-търсените от ФБР престъпници в Америка.

Биано седеше в мотелската си стая за четиринайсет долара на ден и хранеше Роджър с хамбургер, когато излъчиха информацията. Кафяво-черният териер вдигна глава и сърдито започна да лае. Наостри уши и изръмжа към телевизора, сякаш знаеше, че съобщението е пълна глупост. Биано го погледна с обич. Такава ожесточена лоялност вече не се срещаше сред криминалните партньори.

Говорителят Джон Уолш бърбореше монотонно, а на синия екран зад него се появи снимка на Биано.

— Биано Бейтс — сериозно обясни Уолш — е може би най-прословутият и способен измамник, действащ днес в Съединените щати. Той е талантлив актьор, който може набързо да ви отмъкне богатството. В средите на измамниците винаги има един общопризнат крал. В момента Биано Бейтс притежава тази позорна титла. Ако видите този човек, не купувайте нищо от него. Не му позволявайте да се доближи до парите или до банковата ви сметка и незабавно се обадете на нас или в най-близкия полицейски участък.

— Страхотен крал съм, няма що — възмутено измърмори Биано, докато увиваше полуизядения хамбургер на Роджър за по-късно.

През последните две седмици Биано продаваше раздрънкани таратайки на нищо неподозиращите наивници, дошли в авторанчото на Боб. Работеше на комисиони, не на заплата, и се опитваше да раздвижи уморената колекция от стари коли и зловещо шумни бетонобъркачки, които Боб предлагаше „в отлично състояние“. Въпреки потискащия инвентар Биано се справяше добре, защото можеше да убеди всеки във всичко. Празното бръщолевене беше най-голямата му дарба. Сприятели се с няколко привлекателни жени, посетителки на авторанчото. Определи си срещи с една-две от тях, но беше твърде уморен, за да вложи енергия в каквото и да било.