Московска афера

Монсеньор се намръщи, след това подаде на Алон кафява картонена папка с печата на Виджиланца. Габриел я отвори и видя снимка, на която бе прегърнал умиращия Борис Островски. Имаше и други снимки: Габриел се отдалечава, докато случайните свидетели се събират около трупа; Габриел, излизащ през Вратата на Филарете; Габриел и Ели Лавон, крачещи забързано през площад „Свети Петър“. Той затвори папката и я подаде на Донати, сякаш даваше волно пожертвование.

— Те са за теб, Габриел. Мисли за тях като за спомен от посещението ти във Ватикана.

— Предполагам, че Виджиланца има друг комплект.

Донати бавно кимна.

— Ще съм ти безкрайно задължен, ако пуснеш тези снимки в най-близката папска машина за унищожаване на документи.

— Ще го направя — отговори студено Донати, — след като ми разкажеш всичко, което знаеш за случилото се тук този следобед.

— Всъщност знам много малко.

— Тогава защо не започнем с нещо просто? Например какво си търсил там, за бога?

Донати извади цигара от елегантната си златна табакера, почука нетърпеливо с нея по капака, после я запали със златна запалка. Държането му изобщо не беше като на свещеник; Алон непрекъснато трябваше да си напомня, че високият, облечен в расо мъж пред него в действителност е духовник. Изключително интелигентен, безкомпромисен и с пословично сприхав характер, Луиджи Донати беше един от най-могъщите лични секретари в историята на Римокатолическата църква. Той ръководеше Ватикана като министър-председател или главен изпълнителен директор на корпорация от класацията „Форчън 500“ — управленски стил, който му бе спечелил малко приятели зад стените на Ватикана. Ватиканският печат го наричаше Клерикала Распутин, реалната власт зад папския трон, докато многобройните му врагове в Римската курия често го наричаха Черния папа — неласкаво напомняне за йезуитското минало на Донати. Ненавистта към него донякъде бе намаляла през последната година. В крайна сметка, колко бяха мъжете, които можеха да кажат, че са заставали пред куршум, предназначен за папата?

— Може би е във ваш интерес, монсеньор Донати, да не знаете някои факти, свързани с обстоятелствата около смъртта на Островски — каза Алон с тон на адвокат. — Иначе може да се окажете в деликатно положение, когато следователите започнат да задават въпроси.

— И преди съм се оказвал в деликатни ситуации. — Донати издуха струя дим към високия таван и погледна косо Габриел. — Двамата сме били в такива ситуации. Просто ми кажи всичко, което знаеш, и остави на мен да се притеснявам как ще се справя с въпросите на разследващите.

— Отдавна не съм се изповядвал, Луиджи.

— Ами опитай — отвърна Донати. — Добре е за душата.

Алон може и да хранеше сериозни съмнения относно ползата от изповедта, но нямаше такива, що се отнася до благонадеждността на Луиджи Донати. Връзката им се бе изградила в пълна секретност и бе пропита с кръв, включително и тяхна. Бившият йезуит знаеше как да пази тайна. Освен това вещо си служеше с неистини в някои случаи, когато можеше да помогне на благородна кауза. И така, докато крачеха из тихите зали на Апостолическия дворец, Алон му разказа всичко, като започна с повикването му в Асизи и завърши със смъртта на Островски.

— Трябва ли да ти напомням, че имахме споразумение? Помолихме италианските власти да ти разрешат да пребиваваш в страната с фалшива самоличност. Бих могъл да добавя, че ти осигурихме работа и място, където да отседнеш. В замяна на това поискахме единствено да се откажеш от каквито и да било ангажименти към бившия ти работодател.

Габриел му предложи скучна версия на „оправданието на Навот“ — че това не е била истинска операция, а само разговор. Донати я отхвърли с едно махване с ръка.

— Ти ни даде дума, Габриел, и я наруши.

— Нямахме избор. Островски заявил, че ще говори единствено с мен.

— Тогава трябваше да избереш някое друго място за срещата ви, а не моята базилика. Изправи ни пред потенциален скандал, а това е последното нещо, от което се нуждаем точно сега.

— Неудобните въпроси ще бъдат насочени към Москва, а не към Ватикана.

— Надявам се да си прав. Разбира се, аз не съм експерт, но изглежда, че Островски е бил отровен от някого. — Луиджи направи пауза. — Някой, който очевидно не е искал той да говори с теб.

— И аз съм на същото мнение.

— Понеже е руснак, а руснаците са се прочули с тези неща, сигурно ще предположат, че има връзка с Кремъл.

— Те вече започнаха, Луиджи. Стотици репортери са се разположили на площад „Свети Петър“ и твърдят същото.

— Ти какво мислиш?

— Островски ни каза, че се страхува от силовиките. Така руснаците наричат бандата бивши офицери от КГБ, които са започнали бизнес в Кремъл. Каза ни също, че информацията, с която разполага, представлява голяма заплаха за Запада и Израел.

— Какъв вид заплаха?

— Не успя да ни съобщи.

Донати кръстоса замислено ръце зад гърба си и се загледа в мраморния под.