Московска афера

Натан Голани свърза лаптопа си към дейтапорт за високоскоростен интернет и прочете съобщенията с пълното съзнание, че агентите на ФСБ също ги четат. После позвъни на мнимата си съпруга в Тел Авив и покорно я изслуша, докато тя се оплакваше от своята мнима майка, знаейки много добре, че ФСБ изтърпяват същия досаден монолог. След като се освободи от задълженията си — както лични, така и професионални — Габриел се преоблече в ежедневните си дрехи и се гмурна в меката ленинградска нощ. Вечеря изненадващо добре в един италиански ресторант в съседния хотел „Англетер“, след което се остави да бъде проследен от двама агенти на ФСБ, които нарече Игор и Наташа, докато се разхождаше безцелно по крайбрежието на Нева в безкрайния сумрак на белите нощи. На Дворцовия площад спря да погледа група сватбари, които пиеха шампанско в подножието на Александровската колона, и за момент си позволи да помисли, че в крайна сметка може би е по-добре да забрави миналото. После се извърна и тръгна обратно към „Астория“ с Игор и Наташа, следващи го мълчаливо под среднощното слънце.

* * *

На следващата сутрин Натан Голани се посвети на работата на конференцията с решимостта на човек, който има да свърши много за малко време. Настани се на определеното му място в голямата зала на Мраморния дворец преди откриването на конференцията и остана там, без да сваля слушалките за превод, дълго след като мнозина от делегатите мъдро решиха, че истинската цел на срещата е да бъдат заведени в баровете на западните хотели. Участва в работните обеди и посети следобедните коктейли. Изтърпя безкрайните вечери и нито веднъж не отсъства от вечерните забавления. Говореше на френски с французите, на немски с германците, на италиански с италианците и сносно на испански с многобройните делегати от Латинска Америка. Общува със саудитци и сирийци и дори проведе учтив разговор с един иранец за лудостта да се отрича холокостът. Достигна до принципно споразумение с един израелски камерен оркестър да направи турне в тропическа Африка и уреди група маорски барабанисти от Нова Зеландия да посетят Израел. В рамките на няколко минути успяваше да бъде войнствен и помирителен. Говореше за нови решения на стари проблеми. Заяви, че Израел е решен да строи мостове, а не прегради. Единственото условие, каза той на всеки, който желаеше да го чуе, бе да има смели хора от другата страна.

Той се качи на подиума в голямата зала на Мраморния дворец в края на втория ден от сесията и както бе предсказал Узи, мнозина от делегатите веднага излязоха. На онези, които останаха, речта му се стори доста по-различна от всичко, което бяха чували досега от израелски представител. Председателят на ЮНЕСКО я определи като „призив за нов модел в Близкия изток“. Френският делегат нарече мосю Голани „истински деец на културата и изкуствата“. Всички присъстващи бяха единодушни, че от Юдейското плато, изглежда, е задухал нов вятър.

За жалост, нямаше такъв вятър от щабквартирата на ФСБ. Нейните виртуози претърсваха хотелската му стая всеки път, щом той излезеше, а агентите й го следваха навсякъде. По време на последната галавечеря в Мариинския театър една привлекателна агентка безсрамно флиртуваше с него и го покани в апартамента си да постигнат сексуално споразумение. Той вежливо отклони предложението и напусна театъра в компанията единствено на Игор и Наташа, които вече бяха толкова отегчени, че не си правеха труда да крият присъствието си.

Тъй като беше последната му вечер в Санкт Петербург, Габриел реши да се изкачи по витите стълби на върха на златния купол на Исакиевския събор. Терасата беше празна, с изключение на две млади германки, които стояха до парапета и се любуваха на панорамната гледка. Една от девойките му подаде фотоапарат и зае театрална поза, докато той я снимаше. После му благодари многословно и му каза, че Олга Сухова се е съгласила да присъства на вечерята в посолството. Когато се върна в хотелската си стая, Алон видя мигащата лампичка на телефонния секретар. Беше израелският посланик, който настояваше да отиде в Москва.

„Трябва да го видиш, за да повярваш, Натан! Милиардери, мръсни банкери и гангстери, всички те, плуващи в море от петрол, хайвер и водка! В четвъртък вечер ще имаме прием — само неколцина смелчаци, които са имали куража да оспорват режима. Не си и помисляй да откажеш, защото вече съм го уговорил с твоя министър“.

Той изтри съобщението, после позвъни в Тел Авив и уведоми мнимата си съпруга, че ще остане в Русия по-дълго, отколкото е очаквал. Тя го мъмри няколко минути, след това възмутено затвори. Габриел задържа слушалката до ухото си и си представи как подслушвачите на ФСБ хубаво са се посмели за негова сметка.

13. Москва