Московска афера

— Съжалявам, господин Голани, но ме карате да се чувствам изключително неловко.

— Борис искаше да ми каже нещо, госпожице Сухова. Беше убит, преди да успее да ми го съобщи. Трябва да узная какво е то. И мисля, че може би вие знаете отговора.

— Страхувам се, че се заблуждавате. Никой от колектива ни няма представа какво е правил Борис в Рим.

— Ние знаем, че той е разполагал с информация, госпожице Сухова. Твърде опасна, за да бъде публикувана тук. Информация за някаква заплаха. Заплаха срещу Запада и Израел.

Олга погледна през отворената врата към трапезарията.

— Предполагам, че цялата тази вечер е била организирана заради мен. Искали сте да ме видите някъде, където смятате, че ФСБ няма да подслушва, и сте инсценирали този прием заради мен, като ме подмамихте с обещания за ексклузивен материал. — Тя сложи длан върху ръката му и се наведе по-близо. Когато отново заговори, гласът й бе малко по-висок от шепот: — Би трябвало да знаете, че ФСБ винаги подслушва, господин Голани. Всъщност двама от гостите на посолството ви тази вечер са щатни служители.

Олга пусна ръката му и се отдръпна. После лицето й внезапно се оживи — като на изгубено момиченце, което е видяло майка си. Габриел се обърна и видя филмовия режисьор да върви към тях, последван от още двама гости. Запалиха цигари, донесоха питиетата си и след няколко минути четиримата заговориха бързо на руски, сякаш господин Голани вече не беше там. Алон бе убеден, че е изпортил нещата и че завинаги е изгубил Олга, но когато се обърна да си върви, отново усети дланта й върху ръката си.

— Отговорът е „да“ — каза тя.

— Моля?

— Попитахте дали бих искала да ви покажа Москва. Отговорът ми е „да“. Къде сте отседнали?

— В хотел „Савой“.

— Това е най-старателно подслушваният хотел в Москва. — Жената се усмихна. — Ще ви позвъня сутринта.

14. Новодевичето гробище, Москва

Олга искаше да го отведе на някакво гробище. „За да разберете днешна Русия — каза тя, — първо трябва да опознаете нейното минало. А за да опознаете миналото й, трябва да се разходите сред костите на покойниците“.

Олга позвъни в „Савой“ в десет часа и предложи да се срещнат по обяд. Малко по-късно се обади отново и каза, че поради непредвидени усложнения в службата й няма да успее да го види преди три следобед. Габриел, играещ ролята на Натан Голани, прекара по-голяма част от деня в Кремъл и Третяковската галерия. В три без петнайсет стъпи на ескалатора на метростанцията „Лубянка“ и се спусна в топлите недра на Москва. В полумрака на перона видя чакащ влак, качи се в него точно преди вратите да се затворят с трясък и се хвана за металната тръба над главата му, когато вагонът с люшкане се понесе напред. Следящият го агент от ФСБ бе успял да заеме единствената свободна седалка. Той се занимаваше със своя iPod15 — символ на новия руснак, докато една бабушка с черна забрадка го гледаше озадачено.

Изминаха шест спирки до станция „Спортивная“. Пазачът му излезе пръв на мъгливата дневна светлина и тръгна наляво. Алон зави надясно и се озова сред шумен външен пазар от паянтови будки и импровизирани сергии, отрупани с евтини стоки от бившите съветски централноазиатски републики. В отсрещния край на пазара активисти от младежката организация на „Единна Русия“ скандираха лозунги и раздаваха предизборни листовки. Един от тях — не толкова млад мъж, в началото на трийсетте — се влачеше на няколко крачки зад Габриел, когато той стигна до входа на Новодевичето гробище.

От вътрешната страна на портата имаше малко магазинче за цветя. Олга Сухова чакаше пред вратата му с букет карамфили.

— Безупречно точен сте, господин Голани. — Тя го целуна протоколно по двете бузи и топло се усмихна. — Елате с мен. Мисля, че ще бъдете очарован.

Жената го поведе по сенчеста алея, оградена от високи брястове и смърчове. От двете страни се редяха гробове: малки парцели с железни оградки, високи скулптурни паметници, тухлени стени с ниши, обрасли с блед мъх. Цареше тишина и спокойствие като в парк — истинска отмора от градския хаос. За момент Габриел почти забрави, че ги следят.

— Гробището някога е било в рамките на Новодевичия манастир, но в началото на миналия век Църквата решила, че има твърде много погребения зад манастирските стени, и създала това място. — Говореше му на английски със спокойния тон на екскурзовод, достатъчно високо, за да могат околните да я чуват. — Всъщност то би могло да се нарече национално гробище, наред с Кремълската стена, разбира се. Драматурзи и поети, чудовища и убийци: всички те лежат заедно в Новодевичето гробище. Човек само може да си представи за какво си говорят през нощта, когато вратите се затворят и посетителите си тръгнат. — Тя спря пред висок сив паметник с купчина увехнали червени рози в основата му. — Харесвате ли Чехов, господин Голани?

— Че кой не го харесва?

— Той е бил един от първите, погребани тук. — Олга го хвана за лакътя. — Елате, ще ви покажа и други неща.