Московска афера

— Опасявам се, че това е евфемизъм, достоен за Кремъл. Да, сега нашият народ е свободен да печели и харчи пари, но държавата все още тормози печелещите и губещите. Лидерите ни говорят за възвръщане на загубената империя. Използват нашия петрол и газ, за да тиранизират и да заплашват съседите ни. Те направо елиминираха опозицията и независимата преса, а онези, които се осмеляват да протестират, ги пребиват пред всички на улицата. Децата ни са заставени да се записват в младежките партийни организации. Учат ги, че Америка и евреите искат да контролират света, да откраднат богатството и ресурсите на Русия. Не знам за вас, господин Голани, но аз се безпокоя, когато младите хора се учат да мразят. Неизбежното сравнение с едно друго време и място е стряскащо.

Тя спря под един висок смърч и се обърна към него.

— Вие сте ашкенази18, нали? — попита Олга.

Той кимна утвърдително.

— Семейството ви от Русия ли произхожда?

— От Германия — отговори Габриел. — Дядо ми и баба ми са от Берлин.

— Преживели ли са войната?

Той поклати отрицателно глава и отново й каза истината:

— Били са убити в Аушвиц. Майка ми е била достатъчно пораснала, за да работи, и успяла да оцелее. Почина преди няколко години.

— Питам се какво ли би казала майка ви за държавен ръководител, който пълни главите на младежите с параноични фантазии как други хора заговорничат да откраднат това, което по право си е тяхно. Дали би го нарекла идеология на корпоративна държава, или щеше да използва друг термин?

— Едно на нула за вас, госпожице Сухова.

— Извинете ме за тона, господин Голани. Аз съм старомодна рускиня, която обича да отглежда репички и моркови в градината на дядовата си порутена дача. Вярвам в моята Русия и не искам да бъдат извършвани злодеяния от мое име. Не го искаше и Борис Островски. Затова искаше да говори с вас. И затова беше убит.

— Защо е отишъл в Рим? Какво е искал да ми каже?

Тя протегна ръка и докосна бузата му с дългите си пръсти.

— Може би сега трябва да ме целунете, господин Голани. По-добре е ФСБ да останат с убеждението, че възнамеряваме да станем любовници.

15. Москва

Потеглиха за „Стари Арбат“19 с колата й — граховозелена стара лада с разхлопана предна броня. Олга знаеше място, където можеха да поговорят: грузински ресторант с каменни пещери и изкуствени потоци, със сервитьори, облечени в национални носии. Там било шумно, увери го тя, истинска лудница.

— Собственикът му прилича на Сталин. — Жената посочи през прозореца към друга сграда от Седемте сестри. — Хотел „Украйна“?

— Най-големият в света.

— Ние не можем да живеем като нормални хора.

Олга остави колата на явно забранено за паркиране място близо до Арбатския площад и продължиха пеш към ресторанта под гаснещата светлина на късния следобед. Беше права за собственика — той изглеждаше като оживяла восъчна фигура на Сталин, — както и за шума. Габриел трябваше да се привежда над масата, за да я чува. Олга разказа за анонимното обаждане в „Газета“ преди Нова година. Обаждане от източник, чието име тя никога не успяла да открие.

— Този източник ни каза, че някакъв търговец на оръжие със здрави връзки в Кремъл и нашият президент се готвят да сключат голяма сделка, при която ще бъдат доставени някои много опасни оръжия на много опасни хора.

— Какви хора?

— Хора, с които вие се сражавате през целия си живот, господин Голани. Хора, които са се заклели да разрушат вашата страна и Запада. Хора, които се врязват със самолети в сгради и взривяват бомби на многолюдни пазари.

— Ал Кайда?

— Или някои от съюзниците й.

— Какви оръжия?

— Не знаем.

— Конвенционални ли?

— Не знаем.

— Химически или биологични?

— Не знаем.

— Но не ги изключвате?

— Не изключваме нищо, господин Голани. Доколкото знаем, оръжията може да са радиоактивни или дори ядрени. — Тя замълча за момент, после предпазливо се усмихна, сякаш бе притеснена от неловката пауза в разговора им. — Може би ще е по-добре просто да ви кажа какво знам аз.

Олга го гледаше съсредоточено. Габриел долови някаква суматоха от лявата си страна и погледна през рамо. Сталин настаняваше една групичка на съседната маса; двама застарели гангстери и техните скъпоплатени компаньонки. Олга също ги забеляза и продължи да говори:

— Източникът, който ни осигури първоначалното сведение относно продажбата, бе прецизен и ни увери, че информацията е достоверна. Но ние не можехме да отпечатаме статия, базираща се само на един източник. Разбирате ли, за разлика от много наши конкуренти, „Московская газета“ се ползва с репутацията на издание, което публикува изчерпателни и точни материали. Многократно сме съдени от хора, които не харесват написаното за тях, но никога не сме губили дело, дори и при произволното правосъдие в Русия.

— Така че започнахте да задавате въпроси?