Московска афера

— И не само автомати АК-47 и ръчни противотанкови гранатомети РПГ-7, макар че те съставляват съществена част от сделката. Иван търгува и с носещи огромни печалби стоки: танкове, системи за противовъздушна отбрана, щурмови хеликоптери, а от време на време дори с някоя фрегата или излязъл от мода изтребител МиГ. Сега се крие зад почтеното лустро на един от най-изтъкнатите московски строителни предприемачи и инвеститори. Той притежава дворец в Найтсбридж, вила в Южна Франция и хижа в Куршевел. Купува картини, старинни мебели и даже дял от английски футболен отбор. Редовен посетител е на приемите в Кремъл и е много близък с президента и силовиките. Но зад всичко това Иван не е нищо повече от един контрабандист на оръжие и главорез. Както обичат да казват нашите американски приятели, той предлага „комплексно обслужване“. Има запаси от стоки, както и транспортни кораби и самолети да ги превозва. Ако е необходимо, може да осигури дори финансиране чрез банкови операции. Известен е с умението си да доставя бързо оръжия до местоназначението им, понякога за една нощ, точно като Ди Ейч Ел и „Федерал Експрес“.

— Ако искаме да открием дали Харков наистина е сключил сделка с Ал Кайда, трябва да проникнем в мрежата му. А за да проникнем там, се нуждаем от името на първоизточника ви.

— Не можете да го получите, господин Голани. Двама души вече са мъртви. Опасявам се, че въпросът е приключен. — Олга погледна в менюто си. — Трябва да хапнем нещо. По-добре е от ФСБ да си помислят, че наистина сме гладни.

* * *

През остатъка от вечерта Олга не спомена Иван Харков и неговите ракети. Вместо това говори за книгите, които е чела напоследък, за наскоро гледани филми и за наближаващите избори. Когато донесоха сметката, те поведоха шеговита битка — мъжкото кавалерство срещу руското гостоприемство — и кавалерството победи. Все още беше рано; те отидоха до колата й, хванати за ръка заради наблюдателите. Отначало старата лада отказа да запали, но най-сетне двигателят забръмча, изпускайки сребристосинкав облак дим.

— Произведена е от най-добрите съветски майстори през последните години на развития социализъм — каза Олга. — Поне вече не ни се налага да сваляме чистачките.

Тя пусна радиото високо и го прегърна без никаква страст.

— Ще бъдете ли така любезен да ме изпратите до дома ми, господин Голани? Страхувам се, че сградата вече не е така безопасна, както преди.

— С удоволствие.

— Не е далеч оттук. Най-много на десет минути път. В съседство има станция на метрото. Ще можете…

Габриел сложи палеца си на устните й и й каза да кара.

16. Москва

Казват, че Москва не е истински град, а конгломерат от села. „Това е едно от тях“, помисли си Алон, докато вървеше до Олга. При това село със сериозни проблеми. Тук група алкохолици се наливаха с бира и отпиваха от шише водка. Там банда наркомани си подаваха един на друг джойнт и тубичка лепило. На друго място ескадрон пънкари скейтбордисти тероризираше три бабички, излезли на вечерна разходка. Над всичко това се извисяваше огромен портрет на руския президент, вдигнал ръка по ленински. Най-отгоре с червени букви бе написан вездесъщият лозунг на партията: Заедно напред!

Жилищният й блок бе известен като К-9, но местните шегобийци го наричаха Кучешкия дом. Построен във формата на Н, той бе висок трийсет и два етажа, имаше шест входа и предавателна кула на покрива с примигващи предупредителни червени светлини. От едната му страна се издигаше идентична сграда — грозна доведена сестра на първата. „Това не е дом — помисли си Габриел, — а склад за хора“.

— Кой е вашият вход?

— Вход В.

— Минете през друг.

— Но аз винаги съм минавала през В.

— Точно затова искам да минете през друг.

Те влязоха през врата, означена с Б, и поеха по дълъг коридор с напукан линолеум на пода. Нямаше никаква допълнителна светлина. Иззад затворените врати се долавяха звуци и миризми на твърде много хора, живеещи твърде близо едни до други. Когато стигнаха до асансьорите, Олга натисна бутона и се загледа към тавана. Измина минута. После още една.

— Не работи.

— Колко често се разваля?

— Веднъж седмично. Понякога и два пъти.

— На кой етаж живеете?

— На единайсетия.

— Къде е стълбището?

Тя му посочи с поглед зад ъгъла. Габриел я поведе към слабо осветените стълби, където миришеше на вкисната бира, урина и едва доловимо на дезинфектант.

— Опасявам се, че прогресът настъпва бавно из руските стълбища — каза младата жена. — Вярвате или не, преди беше още по-зле.

Той сложи крак на първото стъпало и продължи нагоре, следван по петите от Олга. До четвъртия етаж бяха сами, но на петия срещнаха две момичета, които пушеха от една цигара, а на седмия — две момчета, които си поделяха една спринцовка. На площадката на осмия етаж Габриел трябваше да спре за миг, за да изстърже един кондом от подметката си, а на десетия мина през парчета от счупена бутилка.