Московска афера

Докато стигнат до единайсетия етаж, Олга се задъха. Той посегна към дръжката на вратата, но преди да успее да я докосне, вратата се отвори рязко, сякаш отнесена от взривна вълна. Той блъсна Олга в ъгъла и се дръпна от прага, когато първите куршуми профучаха през влажния въздух. Олга изпищя, но Алон едва го забеляза. Беше се притиснал до стената на стълбището. Не изпитваше страх, а само дълбоко разочарование. Някой щеше да умре. И това нямаше да е той.

* * *

Пистолетът бе 9-милиметров „Гюрза“ със заглушител. Беше професионално оръжие, макар да не можеше да се каже същото за дръвника, който го държеше.

Може би убиецът проявяваше свръхсамонадеяност или хората, които го бяха наели, бяха пропуснали да споменат, че една от мишените е професионалист. Какъвто и да бе случаят, стрелецът се втурна слепешком през вратата, държейки оръжието в протегнатите си ръце. Алон го сграбчи и го насочи към тавана, като същевременно блъсна мъжа към стената. Пистолетът произведе два безопасни изстрела, преди Габриел да нанесе два силни удара с коляно в слабините на мъжа, последвани от смазващ удар с лакът в слепоочието. Макар че последният удар почти със сигурност бе смъртоносен, Алон не остави нищо на случайността. Като взе гюрзата от отпуснатата ръка на убиеца, той изстреля два куршума в главата му — най-голямото оскърбление за професионалиста.

Знаеше от опит, че аматьорите имат обичая да убиват по двойки, което обясни доста спокойната му реакция при звука на хрущящо стъкло откъм стълбището. Той дръпна Олга от огневата линия и се озова в горния край на стълбите, когато вторият мъж се появи иззад ъгъла. Алон го застреля, сякаш беше мишена на тренировъчно стрелбище: три последователни изстрела в средата на тялото и един в главата за финал.

Остана неподвижен няколко секунди, докато се увери, че няма повече убийци, след това се обърна. Олга се бе свила на пода близо до първия мъж, когото Габриел бе убил. Главата му, както и на оня до стълбите, бе покрита с маскировъчна шапка. Алон я свали, разкривайки безжизнено лице с черна брада.

— Чеченец е — каза младата жена.

— Сигурна ли сте?

Тя не успя да отговори, наведе се над стълбите и започна да повръща. Габриел държеше ръката й, докато жената се гърчеше от пристъпите. В далечината се разнесоха сирените на първите полицейски коли.

— Ще бъдат тук след минута, Олга. Никога повече няма да се видим. Трябва да ми кажете името. Кажете ми вашия източник, преди да е станало твърде късно.

17. Москва

Първите полицаи бяха от Московската градска обществена милиция — пролетариатът на огромния полицейски и разузнавателен апарат на столицата. Старши милиционерът беше небръснат сержант, който говореше само руски. Той взе кратки показания от Олга, която явно познаваше покрай работата й, после се обърна към убитите стрелци.

— Чеченски бандити — заяви мъжът с отвращение.

Сержантът записа още няколко факта, в това число името и националността на чуждестранния приятел на госпожица Сухова, и предаде информацията в управлението по радиостанцията. В края на разговора нареди на колегите си да не пипат нищо на местопрестъплението и прибра дипломатическия паспорт на Габриел, което едва ли бе окуражаващ знак.

Следващите полицаи, които се появиха, бяха от ГУБОП21 — специализираното подразделение, което се занимаваше със случаите, свързани с организираната престъпност, както и с поръчковите убийства — една от най-доходоносните дейности в Москва. Командирът на отряда носеше сини джинси, черно кожено яке и слънчеви очила, вдигнати на темето на бръснатата му глава. Представи се като Марков. Никакъв чин. Никакво малко име. Просто Марков. Габриел веднага усети, че е от онзи тип хора, които се движат по деликатната граница между престъпността и закона. Може би щеше да свърне по другия път на по-нататъшен етап от кариерата си, а може и вече да го бе направил.

Той огледа труповете и се съгласи със заключението на сержанта, че вероятно са чеченски наемни убийци. Но за разлика от по-младия мъж, Марков говореше малко английски. Първите му въпроси бяха отправени не към известната репортерка от „Газета“, а към Алон. Изглеждаше по-заинтригуван да разбере как един дипломат на средна възраст от израелското Министерство на културата е успял да обезоръжи професионален убиец, да го застреля с два куршума в главата и да убие партньора му. Докато слушаше разказа на Габриел, на лицето му се четеше явен скептицизъм. Той разгледа внимателно паспорта на Алон, след това го прибра в джоба на якето си и каза, че ще се наложи да продължат разговора си в управлението.

— Протестирам — заяви Габриел.

— Разбирам — отговори печално Марков.