Московска афера

— Нашият Иван е дете на съветската привилегирована прослойка. Баща му е бил високопоставен служител на КГБ. Много високопоставен. Всъщност, когато се е пенсионирал, той е бил началник на Първо главно управление — бившия разузнавателен отдел. Иван е прекарал детството си в чужбина. Позволено му е било да пътува, докато обикновените съветски граждани бяха държани като затворници в собствената им страна. Носил е дънки и е слушал плочи на „Ролинг Стоунс“, докато обикновените съветски тийнейджъри са слушали комунистическа пропаганда и са прекарвали уикендите си на село. В дните на недоимък, когато работниците са били принудени да ядат китово месо, той и семейството му са имали на трапезата си прясно телешко и хайвер.

Олга отпи от виното си. На входа на ресторанта Сталин разговаряше с двама клиенти. Единият от тях беше мъжът, който ги следеше на гробището. Журналистката като че ли не го забеляза.

— Както всички деца от партийния елит, той автоматично е бил приет в елитен университет. В случая — в Московския държавен университет. След дипломирането си той директно влиза в редиците на КГБ. Независимо от свободното владеене на английски и немски език, не са го сметнали за подходящ за работа в чужбина и е бил назначен в Пето главно управление. Знаете ли нещо за това управление, господин Голани?

— Отговаряло е за вътрешната сигурност: граничен контрол, дисиденти, художници и писатели.

— Не забравяйте отказниците20, господин Голани. Пето управление е отговорно и за преследването на евреите. Говори се, че Иван е бил много усърден в това отношение.

Сталин настани двамата мъже на една маса почти в средата на ресторанта — доста далече, за да могат да ги чуят.

— Облагодетелстван от магическата ръка на известния си баща, Иван бързо се издигнал в йерархията на управлението. После дошъл Горбачов, гласността и перестройката и за една нощ всичко в страната се променило. Партията отпуснала юздите на централизираното планиране и позволила на млади предприемачи — в някои случаи тъкмо дисидентите, които Иван и Пето управление наблюдавали — да създадат обединения и частни банки. Въпреки всички обстоятелства, много от тези млади предприемачи наистина започнали да печелят пари. Това не било приемливо за тайните ни сюзерени в Лубянка. Те били свикнали да определят печелещите и губещите в обществото. Свободната пазарна икономика заплашвала да разстрои стария ред. И естествено, щом можело да се правят пари, те искали това, което по право им принадлежало. Решили, че нямат друг избор, освен сами да се захванат с бизнес. Нужен им бил енергичен млад човек от техните редици, човек, който познавал методите на западния капитализъм. Млад човек, на когото било разрешено да чете забранените книги.

— Иван Харков.

Олга вдигна чашата, поздравявайки го за правилния отговор.

— С благословията на своите повелители в Лубянка, на Иван било разрешено да напусне КГБ и да открие банка. Дали му само една усойна стая в стара московска административна сграда, телефон, американски компютър — нещо, което повечето от нас никога не бяха виждали. Още веднъж магическата ръка била сложена на рамото на Иван и след месеци неговата нова банка имала печалба от милиони долари, почти всичките благодарение на държавни поръчки. После Съветският съюз рухна и ние навлязохме в периода на гангстерския капитализъм от 90-те години, шоковата терапия и незабавната приватизация. Когато съветските държавни предприятия бяха разпродадени на търг на лица, предлагащи най-високата цена, Иван придобил някои от най-доходните имоти и заводи. Когато недвижимите имоти в Москва можеха да бъдат купени за жълти стотинки, той се сдобил с истински бижута. През периода на хиперинфлацията Иван и господарите му на площад „Лубянка“ натрупали състояния от спекулация с валута състояния, които неизбежно отивали в тайни банкови сметки в Цюрих и Женева. Той никога не си е правил илюзии за причината за изненадващия си успех. Бил подпомогнат от магическата ръка на КГБ и бил много добър в това да я държи винаги пълна с пари.

Пристигна сервитьорът и започна да слага на масата малки чинии с грузински мезета. Олга му обясни какво съдържа всяко от тях, после, когато сервитьорът си тръгна, поднови разказа си:

— Един от държавните активи, които Иван е грабнал в началото на 90-те години, била флотилия от транспортни самолети и кораби контейнеровози. Те не му стрували много, защото по онова време повечето самолети киснеха на земята по летищата в страната, а корабите ръждясваха на сух док. Харков купил съоръженията и необходимия персонал, за да пусне отново самолетите и корабите в експлоатация, и след няколко месеца притежавал може би най-ценната собственост в Русия — компания, способна да превозва стоки във и извън страната. Не след дълго неговите кораби и самолети били пълни с доходоносни товари, предназначени за размирни чужди държави.

— С руски оръжия — вметна Габриел.

Тя кимна утвърдително.