Московска афера

Двамата поеха бавно по алеята, обсипана със сухи листа. На успоредната алея мъжът, който бе раздавал листовки на пазара, сега се преструваше на силно заинтересуван от гроба на прочут руски математик. Няколко метра по-нататък стоеше жена с бежов анорак, завързан на кръста й. В дясната си ръка държеше цифров фотоапарат, насочен директно към Габриел и Олга.

— Проследили са ви дотук. — Тя го погледна с крайчеца на окото. — Но предполагам, вече знаете това, нали, господин Голани? Или трябва да ви наричам господин Алон?

— Името ми е Натан Голани. Работя за израелското Министерство на културата.

— Простете, господин Голани.

Олга се усмихна леко. Беше облечена в плътно прилепнал черен пуловер и сини джинси. Светлата й коса беше пригладена назад и хваната с шнола на тила. Обута във велурени ботуши, тя изглеждаше по-висока от предната вечер. Токчетата им ритмично потракваха по плочите, докато вървяха бавно край гробовете.

Музикантите Ростропович и Рубинщайн…

Писателите Гогол и Булгаков…

Партийните кол оси Хрушчов и Громико…

Сталинското чудовище Каганович, който бе избил милиони хора по време на умопомрачителната колективизация…

Молотов — политикът, подписал тайния пакт, който бе осъдил Европа на война, а полските евреи — на унищожение…

— Няма друго място като това, където могат да се видят поразяващите противоречия на нашата история. Невероятна красота лежи редом с неразбираемото. Тези мъже са ни дали всичко, а когато са си отишли, не ни е останало нищо: заводи, произвеждащи стоки, които никой не иска, изтъркана идеология и разорение. Всичко това, поставено до красиви думи и музика.

Габриел погледна букета в ръцете й.

— За кого са цветята?

Олга спря пред малък парцел, на който имаше невисока обикновена каменна плоча.

— За моя дядо Дмитрий Сухов. Той беше драматург и филмов режисьор. Ако бе живял по друго време, при друг режим, можеше да стане велик творец. Вместо това бе принуден да прави евтина партийна пропаганда за масите. Караше хората да вярват в мита за съветското величие. Наградата му е да бъде погребан тук сред истинските руски гении.

Тя приклекна до гроба и махна с ръка боровите иглички от плочата.

— Носите фамилното му име — каза Алон. — Не сте ли омъжена?

Олга поклати отрицателно глава и внимателно постави цветята на гроба.

— Боя се, че още не съм намерила мъж, подходящ за брак и създаване на поколение. Първото, което правят тукашните мъже, след като се сдобият с пари, е да си купят любовница. Идете в който и да е моден суши ресторант в Москва и ще видите красиви момичета, седнали на бара в очакване някой мъж да се влюби лудо в тях. Но не какъв да е мъж. Те искат нов тип руски мъж. Мъж с пари и връзки. Мъж, който прекарва зимите в Цермат и Куршевел, а летата — в Южна Франция. Мъж, който ще им подари бижута и вносна кола. Аз предпочитам да прекарвам летата си в дачата16 на дядо ми. Там отглеждам репички и моркови. Аз все още вярвам в моята страна. Нямам нужда от ваканция в модни западноевропейски курорти, за да се чувствам доволна и постигнала целите си съвременна руска жена.

Тя бе казала това, приведена над гроба. Сега обърна глава и погледна през рамо към Алон.

— Сигурно ме мислите за пълна глупачка.

— Защо?

— Защото претендирам, че съм журналистка в страна, където вече няма истинска журналистика. Защото искам демокрация в страна, в която никога не я е имало и по всяка вероятност никога няма да има.

Олга се изправи и изтупа праха от дланите си.

— За да разберете днешна Русия, трябва да разберете трагедията на 90-те години. Всичко, което имахме, всичко, което ни бяха казвали, бе унищожено. За една нощ от суперсила се превърнахме във фалирала държава. Хората загубиха спестяванията си, при това не само веднъж, а отново и отново. Руснаците са патерналисти17. Те вярват в Източноправославната църква, държавата, царя и свързват демокрацията с хаоса. Нашият президент и силовиките разбират това. Те използват изрази като „управлявана демокрация“ и „държавен капитализъм“, но това са само евфемизми за нещо много по-зловещо — фашизъм. За едно десетилетие ние преминахме от идеологията на Ленин към тази на Мусолини. Не би трябвало да сме изненадани от това. Погледнете наоколо, господин Голани. Историята на Русия е низ от сътресения. Ние не можем да живеем като нормални хора. И никога няма да можем.

Тя погледна край него към един тъмен ъгъл на гробището.

— Наблюдават ни много отблизо. Моля ви, хванете ме под ръка, господин Голани. По-добре от ФСБ да смятат, че сте увлечен по мен.

Габриел изпълни молбата й.

— Може би фашизъм е твърде силна дума — каза той.

— Какъв термин бихте употребили за нашата система?

— Корпоративна държава — отговори Алон колебливо.