Московска афера

— Много жени сключват сделка с дявола — каза той. — Но клетата Елена е била достатъчно глупава да се омъжи за него.

Един час преди зазоряване Габриел четеше ужасно скучна каблограма от шефа на централата на ЦРУ в Ангола, когато Ели надзърна през вратата.

— Мисля, че трябва да чуеш нещо.

Алон остави настрана каблограмата и го последва в хола. Анонимната атмосфера на хотелска конферентна зала бе заменена от тази на университетска стая за отдих в навечерието на последния изпит на курса на обучение. Лавон седна пред лаптопа си и с кликване на мишката пусна серия от четиринайсет откъса от разговори на Елена Харкова. Не се нуждаеха от превод, защото бяха проведени на отличен английски с един и същи човек. Последният бе отпреди два месеца. Габриел го прослуша три пъти, сетне погледна към Ели и се усмихна.

— Какво мислиш?

— Мисля, че може би току-що открихме начин да говорим с жената на Иван.

25. Джорджтаун

— Тя е обсебена от Мери Касат.

— Това някое от момичетата на Иван ли е?

— Тя е художничка, Ейдриън. Импресионистка. При това доста добра.

— Извинявай, Габриел. От 11 септември насам съм малко зает. Мога да ти изброя съвсем точно стоте най-опасни терористи на света, но не мога да ти кажа заглавието на последния филм, който съм гледал.

— Трябва повече да излизаш, Ейдриън.

— Кажи го на Ал Кайда.

Вървяха по чакълената пътека край канала Чесапийк — Охайо. Беше ранна утрин, но слънцето още не си бе пробило път през тънката облачна пелена, която бе покрила Вашингтон през нощта. От лявата им страна зелените води на река Потомак течаха лениво към Джорджтаун, а от дясната неукротими мотористи се носеха с пълна скорост в същата посока по крайбрежния булевард. Алон носеше избелели джинси и бял пуловер, а Картър — найлонов анцуг и стари маратонки.

— Предполагам, че Мери Касат е французойка.

— Всъщност е американка. Преместила се в Париж през 1866 година и била очарована от импресионизма. Специализирала се в рисуването на портрети на жени и деца, което е доста любопитно, тъй като не била омъжена и нямала деца. Творбите й са малко сантиментални за моя вкус, но са изключително популярни сред някои колекционери.

— Като Елена Харкова?

Габриел кимна утвърдително.

— Ако се съди по чутото от записите на Агенцията, тя притежава поне шест картини на Касат и следи пазара за още. Елена е на „ти“ с всички значими търговци на картини в Париж, Лондон и Ню Йорк. Поддържа отлични контакти с най-големите аукционни къщи, в това число и с директора на отдела за импресионистично и модерно изкуство на „Кристис“ в Лондон.

— Познаваш ли го?

— В един друг живот.

— Да смятам ли, че възнамеряваш да подновиш професионалните си контакти с него?

— Да вървим стъпка по стъпка, Ейдриън.

Картър крачи известно време мълчаливо с кръстосани зад гърба ръце и поглед, забит в земята.

— Имах възможност да прегледам внимателно досието й. Елена е интересна жена, това е най-малкото, което може да се каже за нея. Тя е ленинградчанка. Обърна ли внимание на това, Габриел?

— Да, Ейдриън.

— Баща й бил висш партиен функционер. Работил за „Госплан“ — централния планов комитет, който ръководел Руб-Голдбърговата30 измишльотина, която някога се наричаше съветска икономика. Постъпила в Ленинградския държавен университет и трябвало да стане икономист като баща си. Но очевидно е променила мнението си и е решила вместо това да учи езици и изящни изкуства. Изглежда, е работила в Ермитажа, когато се е запознала с Иван. Да се чуди човек какво е видяла у него.

— Имат еднакъв произход. И двамата са деца на хора от елита.

— Разликата между „Госплан“ и КГБ е огромна.

Алон чу стъпки и вдигна глава. Видя рошав дългокос младеж със слушалки, който тичаше към тях. Внезапно завидя на всички хора, които можеха да излязат на публично място, без да се страхуват за живота си. Когато отново бяха сами, Картър попита:

— Как смяташ да действаш?

— След като чух тези записи, съм убеден, че ако картина на Мери Касат се появи без много шум на пазара, Елена Харкова веднага ще се възползва от възможността да я види.

— И ти ще стоиш до нея, когато го направи?

— Или някой от моите сътрудници. Някой с приятно излъчване и дълбока страст към творбите на Мери Касат. Някой, който няма да изнерви бодигардовете на Елена.

Ейдриън разсеяно потупа десния си джоб, сякаш търсеше лулата си.

— Да смятам ли, че тази среща ще се състои на британска земя?

— Да.

— Това означава, че ще трябва да информираш британците за операцията. Иван и неговият антураж са под денонощното наблюдение на МИ5 всеки път, щом се появят в Лондон. Подозирам, че нашите британски братовчеди ще бъдат повече от готови да сътрудничат. Те от години настояват да направим нещо по отношение на Харков.

На двайсетина метра пред тях млада жена теглеше за повода едно задъхано сибирско хъски. Габриел, чийто страх от кучета бе известен на всички от гилдията, пъргаво си смени мястото с Картър и наблюдава с известно професионално задоволство как хъскито притисна лигавата си муцуна към крачола на колегата му.