Можеш ли да пазиш тайна?

— Ами да, какво друго да каже?!? — възкликвам истерично. — Не може да ни изтресе „Е, хора, това е краят, ще се видим на оня свят!“, нали така? — Самолетът отново подскача ужасяващо и аз панически сграбчвам ръката на американеца. — Не, няма да се спасим. Знам, че няма да се спасим. Това е краят, Но аз съм само на двадесет и пет години, за Бога! Още не съм готова да умра! Нищо не съм постигнала. Не съм имала деца. Не съм спасила човешки живот… — Блуждаещият ми поглед случайно допада на статията „Тридесет неща, които всяка жена трябва да направи, преди да навърши тридесет години“. — Не съм покорила никой планински връх. Нямам татуировка. И дори не знам дали имам G-точка (Предполага се, че във вагината на всяка жена има особено чувствителна област, G-точка, чието стимулиране води до страхотен оргазъм. — Бел. прев.)!…

— Извинете, не ви разбрах? — поглежда ме леко стреснато мъжът, но аз дори не го и чувам.

— Кариерата ми е пълен майтап. Изобщо не съм преуспяваща бизнесдама. — При тези думи незнайно защо посочвам полуразплакана костюма си. — И нямам никакъв екип! Аз съм само една нищо и никаква асистентка и днес беше изобщо първата в живота ми голяма самостоятелна делова среща за сключване на сделка и какво? Пълен провал! През повечето време нямам никаква представа за какво говорят хората. И не знам какво значи „логистично“. И никога, никога няма да заслужа повишение. И дължа на татко четири хиляди лири. И никога не съм се влюбвала истински…

Изведнъж се стряскам от думите си.

— Извинете ме — обръщам се към американеца, като издишам рязко. — Не би трябвало да ви обременявам по този начин.

— Няма нищо — отговаря ми той любезно.

Боже мили, съвсем съм си изгубила ума! Пък и това, което казах, всъщност не е истина. Ами да, защото аз съм влюбена в Конър, нали? Добре, Ема, опитай отново да броиш. Триста пет-десет и… шест. Триста петдесет и…

О, Боже! О, Боже! Не! Моля те, Господи! Не!!! Самолетът отново подскача ужасяващо. И отново летим като камък надолу.

— Никога не съм направила нещо, заради което родителите ми да се гордеят с мен. — Думите излитат от устата ми, преди да успея да ги спра. — Никога.

— Убеден съм, че това не е истина — отбелязва американецът мило.

— Истина е! Навремето може и да са се гордели с мен, ама после братовчедка ми Кери дойде да живее с нас и изведнъж мама и татко сякаш изобщо вече не ме и забелязваха. Само тя ги интересуваше, аз сякаш не съществувах. Кери беше на четиринадесет, когато дойде да живее с нас, а аз бях на десет и отначало си мислех, че ще е страхотно, нали разбирате. Все едно да имаш по-голяма сестра. Да, ама нещата не се развиха така…

Не мога да спра да говоря. Просто не мога и това си е! При всяко подскачане или пропадане на самолета от устата ми изригва нов порой от думи.

Или говориш, или пищиш — няма друга алтернатива.

— …тя беше шампион по плуване, и изобщо шампион по всичко, а аз бях само… едното нищо в сравнение с нея…

— …курс по фотография и бях убедена, че това ще промени живота ми…

— …шестдесет и един килограма, но възнамерявах да се подложа на диета и…

— …м кандидатствах за абсолютно всяка работа на света, за която чуех или прочетях обява. Бях толкова отчаяна, че кандидатствах дори за…

— …отвратителна колежка на име Артемис. Онзи ден докараха едно ново бюро и тя на секундата си го присвои, въпреки че моето е тясно и цялото очукано, с изкъртени вратички…

— …понякога поливам тъпата й коледна звезда (Стайно растение с красиви, яркочервени цветове. — Бел. прев.) с портокалов сок, просто за да й отмъстя…

— …мило момиче Кейти, което работи в „Личен състав“. С нея си имаме таен код. Когато влезе в нашия офис и ме попита „Би ли дошла да прегледаме някои отчети, Ема?“, това всъщност означава „Давай да се измъкваме към близката сладкарница на «Старбъкс»!“…

— …отвратителни подаръци и се налага да се преструвам, че ги харесвам…

— …онзи ден без да искам счупих любимата чаша на шефа и после скрих парчетата в чантичката си…

— …кафето в службата е възможно най-гадното на света, истинска отрова…

— …писах в автобиографията си, че на матурата имам шестица по математика, докато всъщност имам четворка. Знам, че е непочтено. Знам, че не трябваше да го правя, но толкова много исках да получа тази работа, че…

Боже мили, какво ми става? Обикновено в главата ми има нещо като филтър, който ме спира да не избълвам всичко, каквото мисля.

Но явно филтърът ми се е повредил. Думите извират от устата ми на буен, врящ и кипящ порой. Изобщо не съм в състояние да ги озаптя.

— …понякога си мисля, че вярвам в съществуването на Бог, защото как иначе ще ни има на този свят, нали така? После обаче започвам да си мисля: „Добре де, ами войните и всякаквите други гадости…“

— …да нося прашки, защото като си с прашка и те погледнат в гръб, не си личат грозните очертания на бельото под дрехата. Ама прашките са толкова неудобни за носене и убиват…

— …беше осми номер и просто не знаех какво да правя, така че само казах: „Уаууу! Абсолютно фантастична е!“…

— …печени чушки, защото това е най-най-любимото ми ядене…