Мъртви на прага

Нямах никаква представа защо среброто изпиваше силата на вампирите и изгаряше кожата им и защо би могло да има фатални последствия за върколаците, а в същото време не влияеше по никакъв начин на феите — които пък, от своя страна, не можеха да понасят желязо. Просто знаех това като факт и изобщо не се съмнявах, че изпитанието ще бъде мъчителна гледка.

Наложих си да се съсредоточа. Тук щеше да се случи нещо много важно, което изискваше цялото ми внимание. Върнах се обратно в мислите на Патрик. Оказаха се толкова примитивни, че трудно бих могла да ги нарека „мисли“.

Куин застана между двамата секунданти. Голият му череп блестеше под яркия лъч светлина. В ръката си стискаше секундомер.

— Следващото изпитание е за издръжливост — каза той. — Начало!

Алсид постави пръчката между зъбите на баща си. Черният вълк я стисна с челюсти и приседна на задните си лапи. Съперникът му направи същото. Двамата секунданти се отдръпнаха. Джаксън Ерво започна да вие от болка. Патрик Фърнан не показваше видими признаци на безпокойство, ако не се броеше тежкото му дишане. От устните и венците на Джаксън се разнесе дим и миризма на пърлено и той нададе още по-силен вой. С нежната лигавица на Патрик се случваше същото, но той продължаваше да мълчи.

— Каква смелост! — прошепна Клод по адрес на върколаците. Втренченият му поглед преливаше от ужас и възхищение. Започваше да става ясно, че по-възрастният претендент няма да спечели това състезание. Видимите признаци на болката му се засилваха с всяка изминала секунда. Въпреки силната морална подкрепа от страна на Алсид, изпитанието щеше да приключи всеки момент. Освен ако…

— Той мами — обадих се аз с ясен глас и посочих към сивия вълк.

— Никой от членовете на глутницата няма право да се обажда — намеси се Куин. Басовият му глас не звучеше сърдито; реферът просто припомняше регламента.

— Аз не съм член на глутницата.

— Настоявате за спиране на изпитанието, така ли? — Куин ме пронизваше с поглед. Всички околни върколаци се отдръпнаха настрана. До мен останаха само Клод и Клодин, но и те ме гледаха отвисоко с огромно изумление.

— Настоявам, и още как! Подушете ръкавиците, които носеше секундантът на Патрик.

Русият младеж виновно наведе глава.

— Пуснете пръчките — изкомандва Куин и двамата върколаци незабавно се подчиниха. Джаксън Ерво продължи да вие от болка, а Алсид коленичи до него и го прегърна.

Куин — с необичайна грация, все едно ставите му бяха смазани с машинно масло, — се наведе, за да вземе ръкавиците от пода. Ръката на Либи Фърнан се стрелна под въжето към тях, но Куин изръмжа предупредително насреща й. Тръпки ме побиха, макар че стоях доста по-далеч от него в сравнение с Либи.

Куин вдигна ръкавиците и ги подуши.

После изгледа Патрик Фърнан с такова презрение, че очаквах върколакът да заскимти от отчаяние.

— Жената е права — обърна се Куин към тълпата. Басовият му глас придаваше тежест на всяка една от думите му. — Ръкавиците са намазани с наркотик. Благодарение на него кожата на Фърнан е станала безчувствена към въздействието на сребро. Обявявам Джаксън Ерво за победител в този етап от състезанието. Нека глутницата реши дали Патрик Фърнан да продължи участието си и дали секундантът му заслужава привилегията да остане член на глутницата.

Русият младеж се сви от страх, сякаш очакваше някой да го удари. Не можех да проумея защо наказанието му трябва да е по-сурово от това на Патрик. Може би по-низшите в йерархията биваха съдени много по-строго? Не беше честно, но какво ли разбирах аз от върколашко правосъдие?

— Глутницата ще вземе решение чрез гласуване — обади се Кристин. После ме погледна с благодарност. — Бих искала да помоля останалите да се оттеглят в другата стая.

Куин, Клод, Клодин и три свръхсъщества тръгнаха заедно с мен към вратата на другата стая. Там имаше повече естествена светлина, което много ме зарадва. Това, което изобщо не ме зарадва, бе вълнението на околиите. Мозъците на всички присъстващи преливаха от любопитство и подозрителност. Изключвам Клод и Клодин, разбира се, защото те смятаха моята странност за рядък дар, а мен — за голяма късметлийка.

— Ела тук — изръмжа Куин. Изкуших се да го посъветвам да вземе заповедите си и да ги завре там, където слънце не огрява, но не исках да се държа детински, а и нямаше от какво да се страхувам. (Или поне това си повторих наум седем последователни пъти.) Изпънах гръб, приближих се до него и го погледнах право в очите.

— Отпусни се — меко каза той. — Няма да те ударя.

— Не съм и очаквала — гордо отвърнах аз. Куин имаше кръгли кафяви очи с наситен виолетов оттенък, като теменуги. Изумително красиви при това! Гледай ти! Усмихнах се от радост (и от облекчение).

За моя огромна изненада, той ми се усмихна в отговор. Имаше плътни устни, равни бели зъби и врат като дънер.

— Всеки ден ли се бръснеш? — попитах аз, възхитена от гладката му кожа.

Куин избухна в гръмогласен смях.

— Страх ли те е от нещо? — попита.

— От твърде много неща — въздъхнах аз.

Той се замисли.

— Имаш ли свръхчувствително обоняние?

— Не — отвърнах.

— Познаваш ли русия младеж?