Мъртви на прага

Клод и Клодин се оглеждаха тревожно през рамо, когато ги открих. Наместих се помежду им и близнаците незабавно ме прегърнаха. Изглеждаха много притеснени, а по бузите на Клодин се виждаха следи от сълзи. Погледнах към клетката и веднага разбрах причината.

Сивият вълк водеше убедително. От козината на съперника му капеше кръв. Черният върколак все още се държеше на крака и продължаваше да ръмжи, но от време на време огъваше задния си крак и залиташе. На два пъти успя да избегне зъбите на Фърнан, но накрая раненият му крак то предаде и Джаксън Ерво се озова на земята, притиснат от по-младия си съперник. Двата вълка се запремятаха из клетката, слети в ужасяваща топка от зъби, разкъсана плът и козина.

Публиката пренебрегна правилото за спазване на тишина и започна да изразява подкрепата си с вой и бурни викове. Наоколо цареше пълен хаос. Сред тълпата мярнах лицето на Алсид, който отчаяно блъскаше с юмруци по металната решетка. Сърцето ми се сви от мъка. Имах чувството, че всеки момент ще нахълта вътре, за да се включи в битката. Но Куин стоеше на пост до вратата и нямаше да му го позволи, разбира се. Ето защо ролята на рефер се изпълняваше от непознат върколак.

Внезапно всичко свърши. Сивият вълк захапа черния за гърлото. Стискаше го с челюсти, без да забива зъбите си. Джаксън сигурно би продължил да се бие, ако не беше толкова тежко ранен. Лежеше на земята и скимтеше, неспособен да се защитава повече. В залата настъпи пълна тишина.

— Победител в състезанието е Патрик Фърнан — безпристрастно обяви Куин.

И тогава Патрик Фърнан прегриза гърлото на Джаксън Ерво. Бащата на Алсид беше мъртъв.

16.

Куин пое организацията по разчистването на терена, демонстрирайки завиден опит в подобни мероприятия. Бях потресена от случилото се и вървях като замаяна, но чувах ясните и точни инструкции, които раздаваше на околните. Членовете на глутницата разглобиха клетката и арената с мълниеносна скорост. Екип чистачи миеше пода от кръвта и другите течности.

Скоро в сградата не остана нищо друго, освен хората. Патрик Фърнан се беше трансформирал в човешки облик, а доктор Лудвиг обработваше многобройните му рани. Радвах се за всяка една от тях. Съжалявах единствено, че не бяха по-тежки. Явно глутницата нямаше нищо против жестокостта на Фърнан, но аз просто не можех да приема тази неоправдана варварщина.

Алсид се намираше под грижите на Звезда-Мария Купър — млада вълчица, която познавах съвсем бегло.

Звезда-Мария го държеше в обятията си и нежно разтриваше гърба му. Прекрасно разбирах, че в момент като този Алсид предпочиташе компанията на себеподобните си. Разбрах го, когато срещнах погледа му. Заболя ме, и то много, но точно днес моите чувства нямаха никакво значение.

Клодин плачеше в ръцете на брат си.

— Толкова с чувствителна — прошепнах аз на Клод. Чувствах се малко виновна, че не плача, но аз страдах по-скоро за Алсид. С баща му почти не се познавах.

— Клодин участва във Втората война на елфите в Айова, рамо до рамо с най-добрите от тях — каза Клод и поклати глава. — Видях как обезглавен таласъм й се изплези в предсмъртен гърч, а тя му се изсмя. Но като излезе на светло, се размеква и става много чувствителна.

Това окончателно ми затвори устата. Нямах никакво желание да приемам допълнителна информация относно законите в свръхестествения свят. Дошло ми беше до гуша.

След като почистиха помещението и изнесоха всичко, в това число и трупа на Джаксън (който доктор Лудвиг трябваше да трансформира по някакъв начин, за да изглежда смъртта му приемлива), всички членове на глутницата се събраха пред Патрик Фърнан, който продължаваше да стои чисто гол. Гордостта от победата го караше да се чувства мъж. Съвсем буквално. Гадост!

Стоеше прав върху червено карирано одеяло. Стана ми смешно, но усмивката ми изстина, когато съпругата на новия лидер заведе при него младо тъмнокосо момиче на не повече от осемнайсет. Тя също беше гола, но за разлика от него изглеждаше добре без дрехи.

Какво, по дяволите, ставаше тук?

Тогава се сетих за последния етан от церемонията и осъзнах, че Патрик Фърнан щеше да изчука това момиче пред очите на всички ни. Не. Нямаше да си го причиня. Опитах се да се обърна, за да изляза, но Клод изсъска:

— Не можеш да си тръгнеш!

Той запуши устата ми с ръка и насила ме завлече най-отзад. Клодин ни последва и застана пред мен, за да не ми се налага да гледам. Опитах се да извикам, но дланта на Клод продължаваше да притиска устата ми.

— Млъкни! — ядоса се елфът. — Ще навлечеш неприятности на всички ни. Това с тяхна традиция. Момичето е доброволка. След това Патрик отново ще стане примерен съпруг. Либи вече му е родила поколение и по традиция той е длъжен да направи това и с друга жена. Няма значение дали момичето ще забременее, или не, той просто трябва да изпълни дълга си.