Мъртви преди мрак

Отворих уста да предложа да задържа децата през нощта, както бях правила друг път, но се сетих за отпуснатото телце на Тина. Реших, че тази вечер бе по-добре да не остават тук. Поведох ги към кухнята и минута или две по-късно чух стария пикап на Рене да се отдалечава шумно.

Взех Лиса.

— Едва те вдигам вече, натежала си. Коби, да не си започнал да се бръснеш?

Прекарахме на масата около половин час — докато децата ядяха сладолед и разказваха какво са правили след последното си виждане. После Лиса пожела да ми чете. Извадих бои и книжка за оцветяване и числата, написани вътре с букви, и започна да ми ги чете с известна гордост. Батко й, естествено, трябваше да докаже, че може да чете много по-добре, след което пожелаха да гледат любимото си предаване. Преди да се усетя, се беше стъмнило.

— Моят приятел ще дойде тази вечер — обърнах се към тях. — Казва се Бил.

— Мама ни каза, че имаш специален приятел — каза Коби. — Дано да го харесам. Надявам се да се държи добре с теб.

— О, да — уверих го.

Той бе изпъчил гърди, готов да ме защитава, ако специалният ми приятел не е достатъчно добър според преценката му.

— Изпраща ли ти цветя? — попита романтично Лиса.

— Още не. Но можеш да му намекнеш, че бих желала!

— О! Добре, естествено.

— Питал ли те е дали искаш да се омъжиш за него?

— Ами, не. Но аз също не съм го питала. — Естествено, Бил почука точно в този момент.

— Имам компания — рекох усмихната, когато отворих вратата.

— Чувам — отвърна той.

Хванах го за ръка и го поведох към кухнята.

— Бил, това е Коби, а тази млада госпожица е Лиса — заявих официално.

— Чудесно. Толкова исках да се запозная с вас — каза Бил за моя изненада. — Лиса, Коби, имате ли нещо против да правя компания на леля ви Суки?

Те го погледнаха замислено.

— Тя не ни е истинска леля — обади се Коби, опипвайки почвата. — Тя е приятелка на мама.

— Така ли?

— Да. И каза, че не й пращаш цветя — обади се Лиса. По изключение гласчето й прозвуча кристално ясно.

Толкова се зарадвах да установя, че е преодоляла проблема с произношението на „р“.

Бил се обърна към мен. Вдигнах рамене.

— Ами, те ме попитаха — отвърнах безпомощно.

— Хмм — произнесе умислено той. — Ще трябва да направя нещо по въпроса, Лиса. Благодаря ти, че ми обърна внимание. Знаете ли кога е рожденият ден на леля Суки?

Усетих как се изчервявам.

— Бил, — отсякох — стига!

Но той не ми обърна внимание и попита:

— Знаеш ли, Коби?

Момчето поклати глава отрицателно.

— Знам само, че е през лятото, защото последния път ходиха с мама на обяд в Шривпорт и тогава беше лято. Ние останахме с Рене.

— Много умно, че си го забелязал, Коби — рече Бил.

— Даже съм по-умен! Познай какво научих в училище онзи ден!

Коби скочи и се затича. Лиса наблюдаваше Бил с голямо внимание през цялото време, докато Коби говореше, и когато приключи, тя рече:

— Изглеждаш много светъл, Бил.

— Така е — отвърна той. — Такава е естествената ми текстура.

Братът и сестричката му си размениха погледи. Стана ми ясно, че според тях „естествена текстура“ е някаква болест и не би било учтиво да задават повече въпроси. Понякога децата проявяват известна съобразителност.

Отначало Бил бе стегнат, но с напредването на вечерта започна да се отпуска. Бях готова да си призная, че в девет вече бях изморена, но той бе все така свеж с децата, когато Арлийн и Рене минаха в единайсет да ги приберат.

Представих им го, а той се здрависа с тях както е общоприето, когато пристигна още един посетител.

Привлекателен вампир с гъста черна коса, сресана по необикновен начин — на вълни, се появи откъм горичката, докато Арлийн качваше децата отзад в колата, а Рене и Бил си говореха. Бил му махна непринудено и той му отвърна със същото, присъединявайки се към двамата, все едно го бяха очаквали.

От люлката на предната веранда наблюдавах как ги запознава един с друг и те се здрависват. Рене направо го зяпаше. Според мен май разпозна какъв е. Бил го погледна многозначително и поклати глава, а той затвори уста, без да каже това, което се канеше.

Новопоявилият се бе здравеняк, по-висок от Бил. Бе облечен със стари дънки и тениска с надпис „Посетих Грейсланд“. Ботушите му бяха с износени пети. Носеше бутилка със синтетична кръв и от време на време отпиваше от нея. Майстор на общуването.

Може и да се подведох по реакцията на Рене, но колкото повече гледах вампира, толкова по-познат ми се струваше. Опитах се мислено да прибавя няколко тона към цвета на кожата му и няколко бръчки, представяйки си го изправен и добавяйки малко живот в чертите му. Боже мили! Това бе мъжът от Мемфис.

Рене се обърна да си тръгва, а Бил поведе новодошлия към мен. На около метър и половина разстояние вампирът извика със силен южняшки акцент:

— Хей, Бил ми каза, че някой е убил котката ти.

Бил затвори очи за секунда, а аз само кимнах, онемяла.

— Е, съжалявам за случилото се. Аз обичам котки — допълни той.