Мъртви за света

— О… — изхълцах аз. — Мили боже! — гледах го втренчено в продължение на цяла минута, за да се уверя, че не сънувам. После го плъзнах през масата към Сам.

— Охо! Платил ти е, задето му предложи убежище? — Сам вдигна поглед към мен и аз само кимнах в отговор. — Какво ще правиш с парите?

— Ще ги занеса в банката още утре сутринта.

— Имах предвид в по-дългосрочен план — усмихна се той.

— Просто… ще се отдам на спокойствието. На спокойствието, че ги имам. Ще знам, че… — и тогава, за мой ужас, отново се разплаках. По дяволите! — … че не е нужно да се тревожа непрекъснато.

— Явно не ти е било леко напоследък — каза Сам и поклати глава. — Можеше да… — започна той, но реши да спре дотам.

— Благодаря, но просто не мога да постъпвам така с хората — твърдо казах аз. — Баба винаги казваше, че това е най-сигурният начин да сложиш край на едно приятелство.

— Можеше да продадеш този имот и да си купиш къща в града. Да живееш в близост с други хора — предложи Сам.

Имах чувството, че отдавна е чакал удобен момент да го каже.

— Да напусна тази къща? — поколения от семейството ми бяха живели тук повече от сто и петдесет години. Разбира се, това не я правеше свещена или нещо такова, особено пък след многократните преустройства и модернизации. Замислих се какво ли е да живееш в малка съвременна къща с гладки подове, лъскава баня, удобна кухня с куп модерни електроуреди, гараж. Никакви стари водонагреватели, никакъв мухъл на тавана…

Преглътнах смутено и се насилих да прогоня това прекрасно видение от главата си.

— Ще го обмисля — обещах аз. — Но в момента не съм в състояние да вземам важни решения. Утре ме чака тежък ден.

Сетих се за десетките човекочасове, вложени от полицията в издирването на Джейсън, и внезапно се почувствах ужасно уморена. Точно в този момент нямах сили да кроя правдоподобни истории за пред силите на реда.

— Време е да си лягаш — проницателно отбеляза Сам.

Успях само да кимна.

— Благодаря ти, Сам. Много ти благодаря — изправихме се и аз го прегърнах. Прегръдката се проточи по-дълго от планираното, но в обятията му се чувствах толкова защитена и спокойна, че не успях да се откъсна навреме. — Лека нощ. Шофирай внимателно на връщане — за миг ми хрумна да му предложа едно от леглата на горния етаж, но там беше ужасно студено, а и нямах сили да застилам чаршафи.

— Не се тревожи за мен — каза той и се запъти към вратата. — Обади ми се утре.

— Още веднъж благодаря.

— Стига си ми благодарила — усмихна се той. Ерик беше заковал парадния вход с пирони, докато намеря време да оправя резето. Заключих вратата след Сам, измих си зъбите с последните капчици сила, които успях да изцедя, облякох пижамата си и се проснах в леглото.

На другата сутрин, още щом отворих очи, отидох да видя Джейсън. Той все още спеше дълбоко. На дневна светлина пораженията от пленничеството му си личаха още по-ясно. Набола брада, рани и охлузвания по всички видими части от тялото му. Изглеждаше състарен дори в съня си. Коленичих до леглото му и той веднага отвори очи. Погледът му зашари трескаво из стаята и накрая се закова върху лицето ми.

— Значи не е било сън! — дрезгаво каза той. — Ти и Сам наистина сте ме измъкнали оттам. И са ни пуснали да си тръгнем. Проклетата пума ме е пуснала на свобода!

— Да.

— А какво се случи тук, докато ме нямаше? — веднага попита той. — Не, почакай! Може ли първо да отида до тоалетната и да си налея чаша кафе? После ще ми разкажеш всичко.

Може ли? Джейсън искаше позволение! Каква приятна изненада. Брат ми обичаше да раздава нареждания и не си губеше времето с любезности. Поне досега.

Отидох да му налея кафе и той доволно се сгуши между завивките с димящата чаша в ръка. Поговорихме надълго и нашироко за всичко. Разказах му за телефонното обаждане на Баракудата, за взаимоотношенията ми с полицията, за огледа на пристана и за това как взех една от неговите пушки. Джейсън настоя незабавно да види драгоценната си „Бенели“.

— Стреляла си с нея! — възмутено възкликна той.

Не казах нищо. Просто стоях и го гледах втренчено, без да мигам.

Той трепна пръв.

— Какво пък, предполагам, че е била използвана по предназначение. Щом седиш тук жива и здрава…

— Да, благодаря за разбирането. Но, моля те, не ме питай нищо повече.

Той кимна.

— Сега трябва да измислим правдоподобна история за полицията.

— Не можем ли просто да им разкажем истината?

— Ама разбира се, Джейсън! Колко му е? Нека им кажем, че цялото село е пълно със свръхсъщества и бившият приятел на девойката, с която си преспал, е решил да охлади мераците й за свежа кръв, като те направи един от тях. Затова всяка нощ се е превръщал в пума и те е хапал.

Възцари се дълго мълчание.

— Права си. Веднага си представих физиономията на Анди Белфльор — съгласи се Джейсън. — Още го е яд, че ме оправдаха за убийството на онези момичета миналата година. Веднага ще ме обяви за луд, а Баракудата ще е принуден да ме уволни. А аз не мисля, че ще се чувствам добре в психиатрична клиника.

— Е, сексуалният ти живот определено ще пострада.