Мъртви за света

— Не, никой не ми е казвал за никакъв отпечатък. Сигурна ли си?

— Разбира се, че съм сигурна — изхълцах аз. — Освен това, когато той изчезна, Кристъл Норис го е чакала в неговата къща. Ти си единственият барман на света, който не е наясно с градските клюки.

— Кристъл… тя ли беше момичето от Хотшот, което прекара с него новогодишната нощ? Кльощавата чернокоса девойка, която участва в издирването?

Кимнах.

— Голямата любов на Фелтън?

— Какво?

— Фелтън, нали се сещаш… той също участва в издирването. Кристъл е любовта на живота му.

— Ти пък откъде знаеш това? — почувствах се леко засегната от неговата осведоменост. Дори аз, която цял живот четях чужди мисли, нямах представа за това.

— Една нощ прекали с алкохола и си развърза езика. Рядко имаме клиенти от Хотшот, но дойдат ли, пият и хич не си поплюват.

— Много интересно. Тогава защо взе участие в операцията по издирването на Джейсън?

— Мисля, че ще е най-добре да го попитаме лично.

— Сега? Не е ли малко късно?

— Защо не? Да не би да имаш някаква по-важна работа?

Добър въпрос. Естествено, че нямах по-важна работа. Исках незабавно да разбера дали онези странни хора имат нещо общо с изчезването на брат ми. Но, честно казано, в известен смисъл се страхувал от истината.

— Якето ти е твърде тънко за това време, Суки — каза Сам, след като видя с какво съм облечена.

— Палтото ми е на химическо чистене — отвърнах. Всъщност така и не ми остана време да го пъхна в сушилнята. Дори забравих да проверя дали петната са изчезнали. Освен това беше ужасно протрито.

— Хм — това беше единственият коментар на Сам, преди да ми заеме дебел зелен пуловер, който да облека под якето си. Качихме се върху неговия пикап, защото снегът вече валеше доста силно, а Сам, като всички мъже, твърдо вярваше, че умее да шофира по заснежени пътища. Макар че лично аз се съмнявах да го е правил някога.

Нощното пътешествие до Хотшот ми се стори безкрайно в непрогледната зимна нощ. Наоколо не се виждаше нищо друго, освен танцуващите пред фаровете снежинки.

— Благодарна съм ти за предложението, но вече започвам да си мисля, че сме луди — обадих се аз по средата на пътя.

— Сложи ли си предпазния колан? — попита той.

— Разбира се.

— Добре — каза той и в колата отново се възцари мълчание.

Колкото и невероятно да ми се струваше, стигнахме до Хотшот, без да се загубим по пътя. В селцето нямаше улични фенери, разбира се, но някои от електрическите стълбове бяха снабдени с аварийни лампи. Виждаха се и къщи, чиито прозорци все още светеха.

— Къде трябва да отидем според теб?

— У Калвин — уверено каза Сам. — Той разполага с най-голяма власт тук.

Спомних си колко се гордееше Калвин с къщата си и ме загриза любопитство да видя как изглежда отвътре. Лампата над входната му врата осветяваше паркирания отпред пикап. След топлия въздух в колата снежната нощ ми се стори като ледена мокра завеса. Почуках на входната врата и след дълга пауза Калвин най-после отвори. На лицето му се изписа приятна изненада. Докато не видя Сам зад гърба ми.

— Заповядайте — хладно каза той и се отдръпна встрани.

Преди да пристъпим прага, любезно изтупахме снега от краката си.

Къщата му изглеждаше скромна, но чиста. Евтини, но грижливо подбрани мебели, снимки в рамки по стените. Направи ми впечатление, че на снимките не се виждаха хора. Само пейзажи и дива природа.

— Лоша нощ сте избрали за дълъг път с кола — отбеляза Калвин.

Положих огромно усилие да запазя спокойствие, макар че изгарях от желание да го уловя за яката на ризата и да започна да крещя в лицето му. Този човек беше владетел. Размерът на кралството му нямаше значение.

— Калвин — започнах аз възможно най-спокойно, — известно ли ти е, че полицията откри отпечатък от лапа на пума на пристана зад къщата на Джейсън? До него имаше и друг отпечатък, от ботуша на брат ми.

— Не — отвърна той след дълга пауза. Забелязах как в погледа му проблесна гневна искра. — Болшинството градски слухове не достигат до нас. А аз през цялото време се чудех защо в спасителния отряд имаше въоръжени мъже, но така и не попитах, защото хората се стараеха да ни избягват. И аз не знам защо. Отпечатък от пума значи…

— Аз едва тази вечер научих каква е… ъм… втората ви природа.

Калвин ме погледна право в очите.

— И смяташ, че някой от нашите хора е виновен за изчезването на брат ти.

Стоях със затаен дъх, без да отмествам поглед от неговия.

— Подозираш, че Кристъл се е ядосала на брат ти и по някакъв начин го е наранила?

— Не — отвърнах.

— Страхуваш ли се от мен?

— Не.

— Фелтън — каза той.

Кимнах.

— Да проверим — отсече той.

И отново излязохме навън, в студената зимна нощ. Ледените снежинки щипеха бузите ми. Слава богу, че якето ми имаше качулка. Препънах се в някакъв захвърлен инструмент или играчка в двора на Фелтън и Сам ме улови за ръката. И докато ние с него крачехме по бетонната пътека, която водеше към верандата на Фелтън, Калвин вече чукаше на вратата.

— Кой е? — чу се отвътре гласът на домакина.

— Отвори — нареди Калвин.