Мъртви за света

Примигнах и се зачудих дали пък Ерик не възприемаше погрешно християнското учение. Но в крайна сметка аз никога не съм била много силна нито в теологията, нито в библейските тълкувания, затова реших да приключа с разсъжденията. Нека ме съди Всевишният (който впрочем също не е теолог по образование).

Вече се чувствах доста по-добре. Какво по-хубаво от това да си жив!

— Благодаря ти, Ерик — усмихнах се аз и го целунах по бузата. — Сега иди да се изкъпеш, а аз започвам да чистя.

Само че моят приятел — бог да го благослови! — отказа да ме остави сама в тази каша. Запретна ръкави и се впусна да ми помага с огромно желание. А тъй като нервите му (а и стомахът) се оказаха по-здрави от моите, аз с удоволствие му отстъпих по-неприятната част от работата.

Ще ви спестя ужасяващите детайли, но в крайна сметка събрахме Деби в чувал, Ерик я отнесе доста навътре в гората и я зарови там. Закле ми се, че е скрил гроба й много добре. През това време аз започнах с почистването. Свалих завесите над мивката и ги пуснах в пералнята, с предварително накисване в студена вода. Пъхнах и палтото си с тях, макар че мислено се простих с него и му благодарих за вярната дългогодишна служба. За всеки случай. После нахлузих чифт гумени ръкавици, въоръжих се с парцал и белина и започнах да бърша наред — столовете, масата, пода, кухненските шкафове.

Бедна ви е фантазията на какви невероятни места открих пръски кръв.

В един момент осъзнах, че вторачването в тези рутинни занимания отвличаше мислите ми от убийството на Деби. Вместо това предпочитах да размишлявам над думите на Ерик, в които откривах все повече истини. И се чувствах по-добре. Станалото — станало. Не можех да върна времето назад. А и да можех, сигурно пак така щях да постъпя. Аз просто нямах друг избор. Сега трябваше да се примиря с този избор и да се науча да живея с последствията. Баба обичаше да казва, че жената винаги намира сили да премести дори планина, ако се наложи. Милата ми баба не би одобрила етикета „жена със свободно мислена“, затова няма да я нарека така, но тя определено бе най-силната жена, която някога съм познавала. И ако тя вярваше, че аз имам сили да доведа до край тази тежка задача, не ми оставаше нищо друго, освен да запретна ръкави и да го направя.

Когато приключих, кухнята вонеше на препарати, но буквално светеше от чистота, поне на пръв поглед. Естествено, ако тук се развихреше екип от криминалисти, със сигурност щеше да открие веществени доказателства за престъплението ми (свалям шапка на Образователния канал!), но аз не възнамерявах да предизвиквам интереса на криминалните екипи към моята кухня.

Деби беше влязла с взлом през парадния вход. А на мен дори през ум не ми мина да го огледам, преди да отключа задната врата. Какво да се прави, явно нямам бъдеще като бодигард. Залостих бравата на проклетата врата с облегалката на един стол, за да си осигуря малко спокойствие поне до сутринта.

Ерик изглеждаше в добро настроение след нощната си разходка в гората, затова го помолих да потърси наоколо колата на Деби — „Мазда Миата“. Оказа се, че я е скрила в шубраците от другата страна на общинския път, точно до разклонението за моята къща. Умничкият ми той — беше се сетил да вземе ключовете за колата от джоба на собственичката и сега можеше да я премести някъде по-далече. Исках да го последвам с моята кола, за да го върна обратно вкъщи, но той настоя да свърши това сам, а аз нямах сили да споря с него. Изпратих го и веднага влязох в банята. Толкова рядко ми се случваше да оставам сама, че ми идваше да запея под душа. Сапунисах се няколко пъти и търках кожата си почти до болка, докато най-после добих усещането, че съм чиста. Облякох розовата си нощница, пъхнах се в леглото и блажено затворих очи. Надявах се Ерик да се прибере навреме, защото скоро щеше да съмне. Скривалището му в килера го чакаше с отворен капак и допълнително възглавница вътре.

Вече заспивах, когато чух стъпките му в спалнята.

— Всичко е наред — прошепна той и ме целуна по бузата.

— Благодаря ти, миличък.

— Няма защо да ми благодариш — нежно измърка той. — За теб съм готов на всичко. Лека нощ, любима.

Внезапно се замислих — преди да заспя окончателно — за моята фатална роля в съдбата на бившите. Очистих голямата любов на Бил (и негова майчица създателка), а сега към нея се присъедини и досадната възлюбена на Алсид. Познавам стотици мъже, но никога не съм желала злото на техните бивши дори и за миг. Но близките на сърцето ми същества… е, там нещата стояха различно. Така излизаше. Зачудих се колко ли бивши приятелки имаше Ерик наоколо. Може би стотина, ако не и повече. По-добре да стоят далече от мен.

Това бе последната ми мисъл. А после, безсилна да се съпротивлявам, бях засмукана в черната дупка на изтощението.

14