Мъртви за света

Халоу лежеше вързана на пода, а Пам, Ерик и Джералд стояха на колене до някого в другия край на залата. Не успях да разбера какво точно правеха, защото в този момент Алсид допълзя до мен в почти човешки вид. Гол, естествено, като всички останали върколаци. Чувствах се твърде изморена да се зарадвам на гледката, но все пак се постарах да я съхраня в паметта си, за да й се насладя подобаващо в някой спокоен момент.

Имаше доста охлузвания по тялото си и една по-дълбока рана на рамото, но в общи линии изглеждаше добре.

— Имаш кръв по лицето — с мъка изрече той.

— Не е моя.

— Слава богу! — изпъшка той и легна до мен на пода. — Лошо ли си ранена?

— Всъщност изобщо не съм ранена — отвърнах. — Е, блъскаха ме, разбира се, ръмжаха ми, опитваха се да ме ухапят и за малко да се задуша, но никой не ме е удрял. — Гледай ти, новогодишното ми решение току-виж се сбъднало!

— Съжалявам, че не открихме Джейсън тук — каза той.

— Ерик попита Пам и Джералд дали случайно не са го взели за заложник и те отрекоха — отбелязах аз. — Може би просто не са се сетили за това.

— Чоу загина.

— Как? — спокойно попитах аз, все едно си говорехме за времето. Честно казано, никога не съм била кой знае каква почитателка на Чоу, но все пак, ако не се чувствах толкова изморена, бих вложила малко повече чувство.

— Една от вещиците на Халоу е имала дървен нож.

— Никога не съм виждала дървен нож — заявих аз и това беше всичко, което успях да кажа по повод смъртта на Чоу.

— Нито пък аз.

Известно време просто лежахме по гръб и мълчахме.

— Съжалявам за Деби — казах.

И аз наистина съжалявах, че долната кучка Деби разби сърцето на горкия Алсид и го принуди да се отрече публично от нея, за да може най-после на я изхвърли от живота си. Ето това имах предвид.

— Коя Деби? — попита той.

После се изправи и зашляпа с босите си крака по окървавения под, осеян с труповете на жертвите в тази чутовна битка.

13

Последицата от всяка битка са тежки и печални. (Не знам дали нашето беше точно битка… може би по-скоро сблъсък между свръхестествени сили?) Ранените трябва да се лекуват, кръвта трябва да се почисти, а телата да се погребат. Или кремират, защото Пам реши да изгори целия склад, заедно с вражеските трупове.

Но не всички от тях загинаха в тази битка. Халоу, естествено, беше пощадена с конкретна цел. Една от вещиците й оцеля, макар че изгуби доста кръв в резултат на тежките си рани. Ние понесохме по-малко загуби. Върколаците загубиха Португалеца, убит от Марк Стоунбрук. Полковник Флъд беше тежко ранен, останалите се отърваха с по-леки контузии. От вампирския контингент загина единствено Чоу. Другите ближеха раните си — някои от които доста сериозни, признавам, — но вампирите се възстановяват много бързо.

Честно казано, очаквах по-добро представяне от сборището на Халоу.

— Те може да са вещи в занаята, но никак не ги бива като бойци — произнесе Пам. — Халоу явно е разчитала на тяхната преданост и уменията им да правят магии, но е пренебрегнала бойната им подготовка. Ха! И тръгнала да ми завладява Шривпорт…

— А защо точно Шривпорт? — попитах аз.

— И аз не знам, но смятам да разбера — усмихна се Пам.

Свих рамене. Дори не исках да мисля за методите й на действие.

— А как ще й попречиш да те омагьоса, докато я разпитваш?

— Ще измисля нещо — отвърна Пам все така усмихната.

— Съжалявам за Чоу — колебливо добавих аз.

— Лош късмет тегне над барманите във „Вамптазия“ — въздъхна Пам. — Не знам дали ще успея да му намеря заместник. И той, и предишният ни барман — Дългата Сянка — загинаха в рамките на една година след назначаването им на работа.

— А как ще накараш Халоу да развали магията на Ерик?

На Пам очевидно й харесваше да си говори с мен, простосмъртната. С Чоу бяха неразделни и може би й липсваше компанията му.

— Просто ще я принудим, рано или късно. И не само да развали магията, но и да ни каже защо го е направила.

— А ако Халоу просто ви даде общата схема на проклятието, това дали ще е достатъчно? Или ще трябва лично да развали магията? — опитах се да поясня какво точно имам предвид, но Пам очевидно ме разбра.

— Не знам. Ще се наложи да се консултираме с нашите съюзници уиканите. Ти все пак спаси живота на двама от тях. Дължат ни го — отвърна Пам и продължи да ръси бензин из стаята. Всичко ценно — според нея — вече бе изнесено от сградата, а местните вещици се погрижиха да приберат всякакви магически принадлежности, които биха могли да събудят подозренията на полицията при разследването на пожара.

Погледнах часовника си. Нямах търпение да съобщя на Холи, че синът й е в безопасност.