Мъртви за света

— Е, да чуем историята ти, млада госпожице — веднага се съгласи полковникът.

Повторих всичко, което малко преди това бях разказала на Алсид, но спестих на полковника личните моменти.

— Къде са отседнали тези вещици? — попита ме той накрая и аз му описах картината от съзнанието на Холи.

— Твърде оскъдна информация — отсече полковникът. — Алсид имаме нужда от следотърсачи.

— Да, сър — Алсид вече тръпнеше от вълнение.

— Аз ще ги извикам. Тази информация ме подсети за нещо странно, което се случи снощи. Адабел не се появи на редовното заседание на ръководството.

— Лоша работа — стресна се Алсид.

Опитваха се да говорят с недомлъвки заради мен, но нямаше нищо сложно за разбиране. Флъд и Алсид се чудеха дали техният — хм, вицепрезидент? — Адабел е пропуснала заседанието поради някаква съвсем безобидна причина, или е била подлъгана от вещиците да премине на тяхна страна и да се опълчи срещу собствената си глутница.

— От известно време Адабел роптае срещу решенията на ръководството — каза полковник Флъд на Алсид и по тънките му устни пробяга едва доловима усмивка. — Надявах се, че е мирясала, след като я избрахме за мой заместник.

От парченцата информация, която улавях от съзнанието на Флъд, ми стана ясно, че шривпортската глутница представляваше доста патриархална организация. А Адабел — жена с модерни разбирания — очевидно се задушаваше от управленските методи на полковника.

— Може да е била поблазнена от идеята за нов режим — каза полковник Флъд и направи многозначителна пауза. — Ако агресорите са направили предварително проучване на глутницата ни, те биха потърсили контакт с Адабел.

— Не мисля, че Адабел би предала глутницата, колкото и недоволна да е била от статуквото — решително се намеси Алсид. — Но щом не се е появила на заседанието снощи, а днес не отговаря на телефона си… Всичко това е доста обезпокоително.

— Най-добре ще е да потърсиш Адабел у тях, а пред това време аз ще събера глутницата — предложи полковник Флъд. — Ако приятелката ти не възразява.

Да, а може би приятелката му предпочиташе да си плюе на петите обратно към Бон Темпс, за да се погрижи за наемателя си. Може би приятелката му би искала да насочи вниманието си към издирването на изчезналия си брат. Макар че, ако трябваше да съм искрена, нищичко повече не можех да направя за издирването на Джейсън, а Ерик щеше да спи още поне два часа.

— Полковник, Суки не е член на глутницата и следователно не е длъжна да се нагърбва с нашите задължения. Самата тя има доста грижи напоследък и бе така добра да отдели от оскъдното си време, за да ни уведоми, че имаме проблем, за който ние дори не подозирахме. А трябваше да сме наясно! Опасявам се, че в глутницата ни има някой, който не е особено лоялен към нас.

Лицето на полковника се сгърчи в болезнена гримаса, сякаш току-що беше глътнал жива змиорка.

— За жалост, си много прав — каза той. — Благодаря ви, госпожице Стакхаус, че си направихте труда да дойдете в Шривпорт и да уведомите Алсид за този проблем… който е много сериозен за нас.

Кимнах му в знак на признателност.

— А ти си напълно прав, Алсид. Някой от нас със сигурност е знаел за наличието на друга глутница в града.

— Ще потърся Адабел и ще ви уведомя за резултата — каза Алсид.

Полковникът взе телефонната слушалка и разлисти подвързан с червена кожа бележник, преди да набере номера. После хвърли бърз поглед към Алсид.

— Никой не отговаря в магазина й — полковникът започна да отделя горещи вълни, като радиатор. И тъй като къщата ме не се отопляваше по принцип внезапното затопляне ми се отрази идеално.

— Суки е достойна за званието „приятел на глутницата“.

В думите му се усещаше нещо повече от обикновена препоръка. Алсид със сигурност казваше нещо много значимо, но явно не смяташе, че заслужавам пояснение. Вече започваше да ми писва от техните недомлъвки.

— Извинете, че ви прекъсвам… — обадих се аз възможно най-любезно. — Дали бих могла да помоля Алсид да ме закара обратно до колата ми? Така и така сте заети с плановете си за довечера…

— Разбира се — отвърна полковникът и аз веднага усетих облекчението му. — Алсид, ще те чакам тук… след… колко… четирийсет минути? Тогава ще продължим разговора си.

Алсид погледна часовника си и неохотно се съгласи.

— Бих могъл да намина и покрай къщата на Адабел, след като оставя Суки — каза той и полковникът кимна, сякаш това се подразбираше.

— Не знам защо Адабел не вдига служебния си телефон, но не ми се вярва да е преминала на страната на вещиците — каза Алсид, след като се настанихме в пикапа му. — Адабел живее с майка си и двете не се погаждат много добре. Но смятам първо да минем оттам. Адабел е втора в йерархията след Флъд, а освен това е и най-добрата ни следотърсачка.

— А с какво биха могли да помогнат следотърсачите.

— Ще отидат до „Вамптазия“ и ще се опитат да надушат дирите на вещиците. Това ще ги отведе до леговището им. Ако загубят следата, ще се наложи да потърсим съдействието на шривпортските вещици. Те би трябвало да са не по-малко разтревожени от нас.