Мъртви за света

— Опасявам се, че екипът от линейката е затрил всички следи във „Вамптазия“. Там едва ли е останало нещо за надушване — със съжаление отбелязах аз. Това би било доста интересно за наблюдение: глутница върколаци, препускащи по следа по улиците на града. — Между другото Халоу вече се е свързала с всички местни вещици. Разговарях с една уиканка от Бон Темпс, която е била извикана в Шривпорт за среща с тайфата на Халоу.

— Значи проблемът е много по-сериозен, отколкото съм смятал, но аз съм сигурен, че ще успеем да се справим — уверено заяви Алсид.

Той включи на задна скорост, излезе от алеята на полковника и ние отново поехме по улиците на Шривпорт. Днес видях от града много повече, отколкото при всичките си досегашни посещения накуп.

— Чия бе идеята Бил да замине за Перу? — внезапно попита Алсид.

— Не знам — озадачих се аз. — Вероятно на кралицата.

— Но не ти го е казал в прав текст.

— Не.

— Може да е било заповед.

— Предполагам.

— И кой има достатъчно пълномощия да го направи? — търпеливо попита Алсид, сякаш ме насочваше към отговора.

— Ерик, разбира се — шерифът на Окръг 5. — И кралицата естествено — шефката на Ерик, кралицата на Луизиана. Да, знам. Тъпо е. Но вампирите смятат йерархията си за чудо на съвременната организация.

— И сега Бил го няма, а Ерик е настанен в къщата ти — продължаваше с тактиката си Алсид.

— Искаш да кажеш, че всичко това е планирано от Ерик? Смяташ, че той е наредил на Бил да напусне страната, че е накарал вещиците да завладеят Шривпорт и да му направят магия, че е хукнал да тича полугол в студа с надеждата, че аз ще мина оттам и ще го прибера в колата си, а после Пам, Чоу и брат ми ще се спазарят за престоя му в къщата ми?

Алсид изглеждаше подобаващо объркан.

— Искаш да кажеш, че и на теб ти е минало през ума?

— Алсид, аз може да нямам добро образование, но не съм идиотка! — пробвайте да се образовате, когато умеете да четете мислите на съучениците си, че и на учителите. Но аз чета много, и то качествена литература. Е, напоследък чета предимно криминалета и любовни романи, но все пак съм научила доста любопитни факти и имам богат речник. — Истината е, че Ерик едва ли би прибягнал до толкова сложен план, за да ме вкара в леглото си. Това ли си мислиш? — знаех, че съм права, и без да ми отговаря.

— Е, не точно това… — взе да увърта той.

Каква подозрителност! И то от страна на мъжа, повярвал на Деби Пелт, че съм се върнала при Бил.

Зачудих се дали да не помоля някоя вещица да направи магия за честност на Деби Пелт, която ненавиждах поради куп причини: държеше се отвратително с Алсид, обиди ме жестоко, прогори дупка в любимия ми шал и накрая се опита да ме убие с чужди ръце. Освен това има ужасна коса.

Алсид нямаше да разпознае честната Деби, дори да го ухапеше по задника, макар че хапането на задници бе специалитет на истинската Деби.

Ако Алсид знаеше, че двамата с Бил сме разделени, дали би наминал да ме види? И дали едното би довело до другото?

Ама разбира се, че би! И накрая щях да се окажа обвързана с мъж, който е готов да повярва на Деби Пелт.

Хвърлих бърз поглед към Алсид и въздъхнах. Идеалният мъж за мен! Харесвах външния му вид, и разсъжденията му, и начина, по който се отнасяше с мен, — с огромно разбиране и уважение. Е вярно, беше върколак, но спокойно можех да се лиша от него за една-две нощи в месеца. От негова гледна точка би било трудно да износя бебето му до термин, но не и невъзможно. А при връзка с вампир бременността изобщо не фигурираше в картинката.

Стоп, момиче! Алсид не ти е предлагал да става баща на бебетата ти, а освен това продължаваше да се вижда с Деби. Всъщност дали имаше развитие около годежа й с онзи неин върколак, който се превръщаше в бухал?

Не особено благородната част на душата ми — ако приемем, че имаше и благородна част — се надяваше, че някой ден Алсид ще проумее каква кучка е Деби. А дали след това той щеше да ме обикне, или не, не беше толкова важно. Алсид със сигурност заслужава нещо по-добро от Деби Пелт.

Адабел Янси живееше заедно с майка си в сравнително престижен квартал, недалече от „Вамптазия“. Къщата им се издигаше насред хълмиста морава малко над нивото на улицата и стръмната автомобилна алея водеше към задния вход на имота. Предположих, че Алсид ще паркира пред къщата и ще отидем до входната врата по каменната пътечка, но той явно искаше да скрие пикапа си от чужди погледи. Огледах задънената улица, но не видях жива душа наоколо. В задния двор под прав ъгъл с къщата имаше долепена пристройка — гараж за три автомобила, спретнат като аптека. Човек би си помислил, че е неизползваем, ако вътре не се виждаше лъскаво „Субару“.

— Това е колата на майка й — намръщи се Алсид, след като слязохме от пикапа. — Тя има сватбен магазин. Със сигурност си чувала за него — „Верена Роуз“. Верена се пенсионира и вече не работи там, но се отбива достатъчно често, за да лази по нервите на Адабел.