Мъртви за света

За съжаление, разполагах с достатъчно познания за паралелния свръхестествен свят, а там гъмжеше от същества, които можеха да погълнат Джейсън наведнъж. Или на няколко хапки.

Но аз просто не можех да си позволя да мисля за това. Макар че сълзите ми продължаваха да текат, положих усилие да се усмихна.

— Много ви благодаря — любезно казах аз. — Задължена съм ви, че ми отделихте от времето си. Няма да ви задържам повече.

Кристъл ме изгледа подозрително, но чичо й се наведе и ме потупа по ръката — жест, който изненада всички ни, включително и него.

Калвин Норис ме придружи до колата ми. Гъстите облаци скриваха слънцето и навън беше станало още по-студено. Вятърът брулеше голите клони на огромните храсти, които опасваха двора. В тях разпознах форзиции — или жълти камбанки, както ги наричаха в детските стихчета, — спиреи и дори магнолии. Около тях сигурно имаше засадени нарциси и перуники — същите цветя, които растяха в градината на баба ми, и същите храсти, които красяха южняшките дворове поколения наред. Сега всичко изглеждаше мрачно и неприветливо, но през пролетта Майката Природа щеше да прикрие нищетата с живописни краски.

Малко по-надолу по улицата, през няколко къщи от дома на семейство Норис, някакъв човек излезе от бараката в двора си и внимателно ни огледа. После бързо се шмугна в къщата и хлопна вратата. Отдалече не успях да го видя много добре — запомних единствено светлата му гъста коса, — но пъргавината му бе просто феноменална. Местните жители не просто недолюбваха пришълците — те откровено ги ненавиждаха.

— Аз живея ей там — посочи Калвин към доста по-приветлива къща, прясно боядисана в бяло. По всичко личеше, че този дом има грижовен стопанин — автомобилната алея изглеждаше в безупречно състояние, а бялата барака за инструменти стоеше стабилно върху равна циментова основа.

Кимнах.

— Много е хубава — отвърнах аз. Гласът ми едва доловимо трепереше.

— Искам да ти направя едно предложение — каза Калвин Норис.

Постарах се да изглеждам заинтригувана.

— В момента ти си жена без протекции — продължи той. — Брат ти го няма. Надявам се да се върне, но дотогава ще имаш нужда от закрилник.

Началото на предложението му изобщо не ми се понрави, но нямах никакво желание да влизам в спор с върколак. В крайна сметка, той ми направи огромна услуга, като накара Кристъл да проговори. Затова просто мълчах, треперех от студ и полагах огромни усилия да изглеждам любезна.

— Ако имаш нужда от убежище и закрилник, аз съм твоят човек — каза той и златистозелените му очи се впиха в моите.

Ще ви кажа защо не отхвърлих с възмущение предложението на Калвин: защото в него нямаше и капчица високомерие. Защото според неговите нрави той проявяваше максимална любезност. Разбира се, въпросният статут на „закрилник“ предполагаше и други неща, освен закрилата, но в поведението му нямаше нищо похотливо или откровено обидно. Калвин Норис бе готов да рискува спокойствието си в името на моята безопасност. Предложението му звучеше напълно искрено и аз нямах основание да се дразня.

— Благодаря — отвърнах. — Ще го имам предвид.

— Чувал съм за теб — каза той. — Ние, свръхсъществата, общуваме помежду си. За теб казват, че не си като другите хора.

— Така е — нормалните мъже може да ме смятаха за привлекателна на външен вид, но дълбоката същност на Суки Стакхаус ги плашеше и отблъскваше. Ако случайно се възгордеех от комплиментите, които получавах от Ерик, Бил или Алсид, достатъчно беше да се заслушам в мислите на клиентите в бара и самочувствието ми мигом се смачкваше. Леденият вятър ме пронизваше и аз се загърнах още по-плътно в старото си синьо палто. Като повечето същества с двойствена природа, Калвин понасяше студа много по-леко от хората. — Но не съм като вас, макар че оценявам твоето… ъм… любезно предложение.

Много исках да разбера на какво се дължи тази чест, но не посмях да попитам направо.

— Знам, че не си като нас. Всъщност това само засилва твоята… Работата е там, че в Хотшот кръвосмешението е традиция и се практикува много отдавна. Кристъл сама го каза. Тя може да се превъплъщава само по пълнолуние, но дори и тогава възможностите й са доста ограничени — той посочи към лицето си. — Нали забелязваш, че очите ми се различават от човешките? Имаме нужда от прилив на нова кръв, на нови гени. Ти не си с двойствена природа, но не си и обикновена жена. Обикновените жени не оцеляват дълго тук.

Хм, нещата започваха да добиват злокобен оттенък, но аз съчувствах на събеседника си и разбирах тревогата му. Калвин Норис бе главатарят на това особено общество и носеше отговорност за неговото бъдеще.

Той погледна намръщено към къщата, от която се бе появил светлокосият мъж, но после отново се обърна към мен, за да довърши мисълта си.

— Смятам, че ще харесаш местните хора. Убеден съм, че си много подходяща за разплод. Разбрах го веднага щом те видях.

Изумителен комплимент! Дойде ми толкова изненадващо, че останах безмълвна.