Мъртвите сибирски полета

— Не мога, аз съм съвсем слаба. Тогава не ни остава друго, освен тъй да разговаряме. Слушай тогава, искам да ти разкажа за бялата мишка.

— Ах, да, за бялата мишка — каза детето.

— Едно време — подзе Петровна — пред къщата на Янкович се разхождало бедно момченце. То нямало нито баща, нито майка. Гладувало и мръзнело на силния студ. Биели го денем и нощем. Но детето знаело, че майка му е горе на небето и когато било натъжено, сключвало малките си ръце и се молело: „Ах, помогни ми, моя мила майчице, помогни ми.“ Един ден затворили детето в тъмен зимник. Сирачето плачело от страх колкото сила имало, догдето изнемощяло и заспало. Изведнъж го събудил някакъв шум и когато се обърнало, забелязало пред себе си един малък плъх, който го гледал право в очичките.

— Не се плаши, аз няма нищо лошо да ти сторя. Майка ти ме прати да съм винаги при тебе, когато ти потрябвам.

— Петровна — чу се в тази минута някакъв женски глас, — къде сте, за Бога? Цял ден ли ще чакам за дрешката си?

— Трябва да сляза, малкия ми Владимирчо, и кой знае дали тази вечер ще дойда пак.

Гърбавата шивачка изтича надолу, защото се страхуваше да не изгуби клиентката си.

Наистина госпожа Стернини бе ядосана, задето така дълго трябваше да чака.

— За Бога, къде сте били досега? — каза тя сърдито на шивачката. — Мисля, че идвате от четвъртия етаж? Там навярно живее вашият любовник, с когото сте побъбрили. Ха, ха, ха, вие почервеняхте? Виждате, че имам право. Всичко е възможно на този свят.

Петровна пламна чак до ушите от срам, защото трябваше да понесе присмеха и подигравката на своята клиентка.

Тя трябваше да преглътне тази обида пред клиентката си — богата рибарка, и да се покаже весела. Не искаше да каже в лицето й как я заболя от тази закачка.

— Дрехата ми навярно е готова? — попита рибарката.

— Имате право. Аз ви обещах и цялата минала нощ работих над нея — каза Петровна.

— Надявам се, че добре ще ми прилегне, утре ще кръщавам, кума съм. Наистина чудно е защо, всички желаят аз да кръщавам. Навярно знаят, че Стернини дават богати подаръци. Що се отнася за пари, и там не падаме по-долу. Виждате ли, драга Петровна, аз бих могла да си шия дрехите при най-прочутите модисти в Петербург. Но не го правя, защото желая и вие да вземете някоя рубла.

— Затова особено ви благодаря, госпожо — отвърна гърбавата шивачка, макар да знаеше добре, че я лъжат. Тази богата жена шиеше тук дрехите си, защото Петровна имаше изкусни ръце и изискан вкус, а освен това и цените й бяха твърде умерени.

— Мисля, че не ми стои хубаво — каза рибарката, когато шивачката й облече дрехата.

— Наистина, признавам, че не ви стои съвсем добре, но вината не е моя. Вие твърде много мърдахте, когато ви правих проба.

— Ама че работа — извика сърдито госпожа Стернини, — аз съм била крива?! За това, че вие сте глупава, драга моя, и за това, че похабихте с невниманието си скъпия ми плат, аз да съм ви крива! Добре! Ако утре заран не получа хубава дрехата и ако тя не прилепне добре на снагата ми, аз няма да я взема и вие ще трябва да ми заплатите както плата, тъй и останалите разноски.

— Но, госпожо — мънкаше Петровна, — роклята не е толкова лоша; може и да се поправи.

— Много благодаря! — извика побеснялата рибарка. — Носете си я тогава вие. Ах, ще се пукна от яд, като си помисля, че утре ще отида на кръщенето със старата си рокля.

— Няма нужда да ходите със старата — прекъсна я Петровна; — цяла нощ ще работя да я направя по волята ви. Утре ще имате рокля, която ще ви стои като изваяна.

Тези думи укротиха отчасти рибарката и след като заплаши още няколко пъти клетата шивачка, тя излезе.

Щом си отиде, Петровна се залови за работа.

Работните й ръце преобръщаха плата. С ниско наведена глава тя цяла се предаде на работата.

В мислите си проследи цялото си минало.

Колко грижи и мъки бе прекарала тя в миналото, макар че едва бе навършила 17 години.

Не беше ли добре, че тя се грижеше за Владимир?

Нима не й се бе случвало същото, както и нему сега? Не бе ли отрасла тя между чужди хора, без родители, хранители и пазители?

Над нея се беше смилила една бабичка. Тя се бе заела да я отгледа и отхрани. Но за жалост благодетелката умря, преди Петровна да навърши 14 години, и оттогава момичето бе принудено само да се грижи за себе си. Беше доста сръчна, но й липсваха пари, за да си отвори работилница.

Живееше твърде скромно и трябваше да работи за много ниска заплата само за да не умре от глад.

Никой не би могъл да живее по-скромно от нея; трябваше много пъти да си ляга и гладна, и да спи в студена стая. Събираше пара по пара, икономисваше, за да може да си отвори работилница.

— Дали след десет години ще се осъществи тази моя мечта? — казваше си тя, докато с невероятна бързина довършваше някоя рокля. — Тогава ще живея в по-добър квартал, при богатите. Тогава при мене ще дохождат княгини с лъскави премени и ще ме наричат „драга Петровна“, за да ме привлекат.

Тъй горката Петровна си фантазираше за бъдещето, работейки цяла нощ.