Читаем Мъртвите сибирски полета полностью

— Тъкмо и аз това мислех. Още днес ще я изпратя в някоя болница, понеже тук нямаше кой да й прислужва.

След малко докторът си отиде, като остави Исидор на колене до Феодора с вдигнати към небето ръце. Той се молеше на Бога да върне здравето на неговата Феодора.

CVII. МИЛИОНЕРЪТ

В летния следобед един файтон се движеше по пътя към замъка на Наталия.

Във файтона седеше човек средна възраст и едно 18-годишно момиче.

След малко файтонът спря пред замъка. Елисавета излезе да ги посрещне.

— Сестро Елисавета — извика радостно слезлият от файтона мъж.

Елисавета отначало гледаше като вдървена човека, който я назоваваше своя сестра. После тя се усмихна:

— Хуго, братко мой! — извика изненадана тя. — Ти ли си или очите ме лъжат?

— Да, това съм аз, Елисавета, въпреки че тези 17 години много ме измениха. Ето, гледай, аз имам вече голяма дъщеря. Ло, ела да те представя на моята сестра, сиреч на леля ти.

Момичето пристъпи няколко крачки.

Елисавета прегърна сърдечно момичето и всички влязоха в замъка, където завариха Наталия.

— Братко, разкажи ми къде беше досега, какво си правил и за коя си се оженил.

— В последното събрание на нихилистите решихме всички да се разпръснем до второ повикване, защото полицията беше хванала следите ни. Аз отидох в Америка и там, след като работих 8 години, спечелих толкова, че ме имаха за богат човек. В това време се запознах с дъщерята на един милионер, която ми донесе зестра един милион.

Преди Хуго да довърши разказа си, слугата доложи, че е дошъл Бакунин.

— Идеш в добър час — каза Бакунин на Хуго фон Пал и поздрави останалите. — Ние те очаквахме да ни…

Хуго го прекъсна и даде знак да отидат в другата стая.

Когато останалите, без Бакунин, бяха в другата стая, Хуго им каза, че Бакунин е писмо го повикал за святото дело.

— Утре е определеният ден — каза той, — в който ще се реши съдбата на цял един народ. Радвам се, че дойдох навреме, много се страхувах да не закъснея.

След този разговор те отидоха към заседателната зала на нихилистите, която се намираше в същия двор.

От известно време директорът на петербургската полиция и брат Евстатий се събираха на интимни разговори. Това показваше, че те имаха общи мисли и планове.

Говореше се, че двамата не обичат никак великия княз Константин. И двамата се трудеха по какъвто и да е начин да го наклеветят пред императора и да го представят като съмнителна личност, като нихилист. Известно бе, че Евстатий се е опитвал е помощта на спиритизма да внуши, че великият княз Константин е нихилист.

Това се случи в църквата на императора, в която той по неизвестни причини бе дошъл нощно време, където чу ужасните думи, че неговият брат е първият нихилист, който хвърли бомбата.

Императорът не искаше да вярва на тази клевета и затова влезе в олтара, където видя две човешки фигури. Заповяда веднага да ги заловят.

Тези две фигури бяха Ашинов, директорът на петербургската полиция, и царският изповедник Евстатий. И двамата бяха личности, в които той имаше най-голямо доверие, особено към втория. По заповед на императора вързаха и двамата и ги закараха в Петропавловската крепост.

Тези две влиятелни личности очакваха присъдата за лошите си дела. Бог забавя, но не забравя!…

В един мъглив ден голямо множество се трупаше около Петропавловската крепост. Всички бяха развълнувани. Днес щеше да стане обесването на двамата хищника, от които цяла Русия трепереше. Такава беше присъдата, изречена от императора.

Зад огромните стени на крепостта, когато излизаше тъжното шествие, барабаните биеха някак еднообразно. С наведени глави и с мрачни погледи между въоръжените войници вървяха двамата осъдени на смърт — Ашинов и Евстатий.

Току до самите стени бяха издигнати двете бесилки, които сякаш нетърпеливо очакваха жертвите си.

До тях стояха палачът и неговите помощници, жадно очакващи да им се предадат осъдените.

Макар че тълпата се отнасяше равнодушно към съдбата на осъдените, човек не можеше да не се покърти от тази страшна картина.

Евстатий целуна кръста, молейки се Богу да му прости, защото службата за подобряване на духовенството е била за него по-спешна от мисълта за живота на императора. Ашинов отблъсна кръста, защото не чувствувал нужда от опрощение.

— Тъй като на земята досега никой не ми е простил — каза той, — нека и Бог стори същото на небето.

Труповете на обесените Ашинов и Евстатий след няколко минути се клатушкаха на бесилката. Връщайки се от това ужасно място, народът се молеше на Бога да даде живот на императора и на Русия.

CVIII. НЕИЗПЪЛНИЛ ДАДЕНАТА ДУМА

Един ден, когато Владимир излизаше от замъка си, един човек с побеляла глава го посрещна на вратата. Той имаше на врата си окачена табла, на която бяха наредени разни кърпи, кутии, огледала.

Когато забеляза, че Владимир излиза, приближи се до него и с един смел тон, присъщ на евреите, му предложи да си купи нещо. После поиска чаша вода, тъй като бил много жаден.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Люди как боги
Люди как боги

Звездный флот Земли далекого будущего совершает дальний перелет в глубины Вселенной. Сверхсветовые корабли, «пожирающие» пространство и превращающие его в энергию. Цивилизации галактов и разрушителей, столкнувшиеся в звездной войне. Странные формы разума. Возможность управлять временем…Роман Сергея Снегова, написанный в редком для советской эпохи жанре «космической оперы», по праву относится к лучшим произведениям отечественной фантастики, прошедшим проверку временем, читаемым и перечитываемым сегодня.Интересно, что со времени написания и по сегодняшний день роман лишь единожды выходил в полном виде, без сокращений. В нашем издании воспроизводится неурезанный вариант книги.

Герберт Джордж Уэллс , Герберт Уэллс , Сергей Александрович Снегов

Фантастика / Классическая проза / Космическая фантастика / Фантастика: прочее / Зарубежная фантастика
Пнин
Пнин

«Пнин» (1953–1955, опубл. 1957) – четвертый англоязычный роман Владимира Набокова, жизнеописание профессора-эмигранта из России Тимофея Павловича Пнина, преподающего в американском университете русский язык, но комическим образом не ладящего с английским, что вкупе с его забавной наружностью, рассеянностью и неловкостью в обращении с вещами превращает его в курьезную местную достопримечательность. Заглавный герой книги – незадачливый, чудаковатый, трогательно нелепый – своеобразный Дон-Кихот университетского городка Вэйндель – постепенно раскрывается перед читателем как сложная, многогранная личность, в чьей судьбе соединились мгновения высшего счастья и моменты подлинного трагизма, чья жизнь, подобно любой человеческой жизни, образует причудливую смесь несказанного очарования и неизбывной грусти…

Владимиp Набоков , Владимир Владимирович Набоков , Владимир Набоков

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХX века / Русская классическая проза / Современная проза