На пеещата планета

И, нетърпелива, сама се притисна така към него, че да може да чува нейния трансформатор. Хилядогласият хор на околната природа трепереше в мембраната ту като стихващ орган, ту като внезапно въздигаща се към небето шеметна радост. Далечните дървета и близките храсти, и тревоподобната растителност около колибите — всичко пееше своите обичайни мелодии, приветите песни, с които през последните месеци посрещаше появата на двамата земни пратеници.

Иззад храстите и от колибите един по един заизлизаха аборигените. Шейсетте ушенца около главите им сияеха с розово-оранжевия цвят на дружелюбието и те повече от всякога приличаха сега на подвижни цветя, — на ненатрапващи хубостта си, нежни и скромни цветенца, без които обаче и най-великолепната градина би се чувствувала обедняла.