Началото

Злите хора се обърнали и понечили да побегнат, но краката им отказали да им се подчинят. Девойката ги притеглила с поглед и когато застанали треперещи пред нея, тя рекла: Вие ме сгодихте със Смъртта и това е моето сватбено тържество. Сега моят съпруг иска да се запознае с вас. Мъжът, който стоял до нея, се изправил… и те се озовали право пред лицето на Смъртта. Не можели да помръднат. Той извадил меча си и ги посякъл до един, след това седнал отново до своята булка.

Пиршеството продължило още по-буйно, а жените на мъртъвците взели да се питат: Къде са нашите съпрузи? Сигурно се наслаждават на крадените стоки без нас! Хукнали към светилището, втурнали се вътре, а момичето им рекло: Радвам се, че дойдохте. Съпругът ми иска да се запознае с вас. Господарят се изправил отново, извадил меча си и ги изтребил до една.

— Имали ли са деца? — попита Наоми. — Какво се е случило с тях?

— Няма сведения за тяхната съдба — отвърна Сачие. — Но от онзи момент нататък вече никой не смеел да се засели там и мястото останало безлюдно.

— Докато не дошли по-добри хора — рече тихо Наоми.

— Мъжете, които ме докараха, казаха, че селото е на Скритите — рече Шигеру също тъй тихо. — Предполагам, че са понасяли насилия от същите тези мъже. Ще направя необходимото, за да сложа край на тези безчинства.

— Те са толкова уединени и тъй беззащитни — каза Наоми. — Можем да ги браним откъм сушата — всяка година организираме прочистване от разбойници и престъпници на тези и други отдалечени райони във владението… но нямаме нито кораби, нито нужните сили, за да се разправим с пиратите.

— Те не са пирати — отвърна Шигеру. — Поне засега. Но самите те имат куп оплаквания. Ще говоря с техния началник и ще му наредя да ги държи под контрол. Неговият син ми разказа една история — добави той. — Момчето е на около осем години и се казва Фумио. Баща му го обожава и го взема със себе си навсякъде.

— Хайде, разправи ни! — подкани го Наоми.

Беше някъде в първата половина от часа на кучето39. Нощта бе настъпила. Нямаше вятър, а прибоят едва се чуваше. Сред старите кедри двойка бухали се зовяха един друг, а откъм декоративното езеро се носеше квакане на жаби. От време на време по гредите на тавана притичваха някакви дребни същества. Мъждукащите лампи хвърляха сенки над тях, все едно мъртвите им правеха компания.

Шигеру започна своята история:

— Веднъж едно момче отишло на риба със своя баща. Неочаквано се извила буря и тя ги запокитила навътре в морето. Бащата отстъпил на сина си всичката храна и вода, която имали, тъй че след много дни мъжът умрял, но детето оцеляло. Накрая вълните изхвърлили лодката на брега на някакъв остров, където живеел страшен дракон. Детето се провикнало: Тате, събуди се, спасени сме!

Но баща му не отворил очи. Момчето плачело все по-силно, толкова силно, че събудило дракона, който дошъл на брега и казал: Баща ти е мъртъв. Трябва да го погребеш и аз ще те отведа у дома.

Драконът помогнал на момчето да погребе баща си, след което момчето рекло: Не мога да изоставя гроба на баща си. Нека остана тук, ще ти бъда слуга.

Не съм сигурен какво можеш да вършиш за мен, отвърнал драконът. Тъй като аз съм могъщ дракон, а ти само някакво си човешко същество, при това малко.

Мога да ти правя компания, предложило момчето. Сигурно ти е много самотно тук на този остров, сам-самичък. А когато умреш, ще те погреба и ще се помоля за теб на гроба ти.

Драконът се засмял, тъй като знаел, че един дракон живее много по-дълго от един човек, но думите на момчето го трогнали.

Добре, рекъл той. Остани тук и бъди за мен онова, което си бил за баща си.

И така, драконът отгледал момчето като свой син, то пораснало и станало велик магьосник и воин. Един ден, казва Фумио, той ще се появи сред нас и ще сложи край на всякаква жестокост и несправедливост.

— Дори в историите, разказвани от деца, срещаме човешкия копнеж за справедливост — рече Наоми.

Когато си бяха легнали предишната нощ, желанието им един за друг бе всепоглъщащо и необуздано. Тази нощ двамата бяха по-замислени, по-ясно осъзнаваха рисковете, които поемаха, безумието на своите действия.

— Страхувам се, че ще направим дете — призна Шигеру. — Не че не копнея за него…