Началото

Шигеру усети, че това е повратен момент, и вътрешно ликуваше. Щом чичовците му бяха готови да му позволят да се ожени и да има деца, това означаваше, че не виждат в него заплаха, смятат го за безобиден и са се заблудили от маската, която бе надянал.

— Много мило от ваша страна — рече той. — Но все още не съм се възстановил след смъртта на съпругата си и не желая да се нагърбвам с отговорностите на нов брак.

— Добре, имай предвид нашето предложение — рече Масахиро. — Един мъж не може да живее без жени — той прокара език по устните си и хвърли съучастнически поглед към Шигеру, с което отново възпламени омразата му.

Ще го убия, закле се безмълвно Шигеру. Ще го причакам след някое от похожденията му и ще го посека.

— Следващият въпрос, който трябва да обсъдим, е брат ти — рече Шоичи.

— Разбрах, че владетелят Мийоши е доволен от поведението му — отвърна Шигеру.

— Да, най-накрая, изглежда, почва да се укротява — рече Шоичи. — Нямам оплаквания от него, макар че владетелят Масахиро може да е на друго мнение.

— Според мен Такеши винаги е бил проблем — измърмори Масахиро. — Напоследък не е по-различно. Все едно, ще е приятно за известно време да се отървем от него.

— Трябва да замине? — попита Шигеру.

— Владетелят Ийда предложи Такеши да отиде за няколко години в Инуяма.

— Ийда иска брат ми за заложник?

— Няма защо да го назоваваш по този груб начин, владетелю Шигеру. За владетеля Такеши това е голяма чест.

— Вече дадохте ли отговор? Всичко решено ли е?

— Не, предпочетохме първо да го обсъдим с теб.

— Не бива да го правите — заяви той припряно. — Това поставя клана Отори в изключително неизгодно положение по отношение на Тохан. Ийда няма право да го изисква сега — това не фигурираше в договорените условия за капитулацията. Опитва се да ви извива ръцете — не бива да отстъпвате!

— Такова бе и мнението на владетеля Мийоши — рече Шоичи.

— Рано или късно ще ни се наложи да влезем в по-тесен съюз с Тохан — възрази Масахиро.

— Не бих ви съветвал — отвърна Шигеру, опитвайки се да прикрие гнева си.

— Но ти разбираш повече от земеделие, отколкото от управление, владетелю Шигеру. И със сигурност постигаш повече успехи на нивата, отколкото на бойното поле — усмихна се иронично Шоичи. — Нека се споразумеем така — продължавай да се занимаваш със своите духове и сусама и Такеши ще остане в Хаги. Ако поведението ти почне да ни създава тревоги, брат ти ще бъде изпратен в Инуяма.

Шигеру си наложи да се усмихне в отговор.

— Това са единствените ми интереси, тъй че няма да се лиша от компанията на брат ми. Благодаря ти, чичо, за мъдростта и добротата.

Когато се върна в къщата, майка му го разпита подробно за разговора; той й разказа за Терада и за предложението за женитба, но й спести коментарите на чичовците си за Такеши. Но по-късно същата нощ, колкото и да бе изтощен, сподели с Ичиро всичко казано и възрастният човек го записа, след което постави свитъка в един от многобройните сандъци, които изпълваха стаята.

— Изглеждаш различен човек, когато влезеш в тази стая — отбеляза той, вперил поглед в Шигеру.

— Какво искаш да кажеш?

— Владетелю Шигеру, познавам те от дете, израсъл си пред очите ми. Знам какво представляваш в действителност и кога играеш някаква роля.

— Сега моят брат е заложник на актьорството ми — рече той с дълбока въздишка.

— Радвам се, че си извлякъл такава полза от моите наставления — рече Ичиро уклончиво. — Особено за изкуството на търпението.

Ичиро не каза нищо повече по въпроса, но през следващите месеци за Шигеру бе утешение да знае, че поне неговият учител разбира тайните му мотиви и му съчувства.

В шестия месец от Инуяма пристигна вест, че Ийда Садаму се е сдобил със син. В Хаги се състояха официални чествания и в Инуяма бяха проводени пищни дарове, а Шигеру тайно тържествуваше, защото след като съпругата на Ийда го бе дарила с наследник, той нямаше основание да се разведе с нея и да насочи поглед другаде.

Настъпи периодът на проливните дъждове, последван от дните на същинското лято. Шигеру бе непрестанно зает с надзираването на реколтата, ставаше рано и лягаше късно. Когато успяваше да отдели време, събираше нови истории за духове и хората, научили за неговия интерес, се отбиваха да му носят нов материал или да му предлагат да посети разни обитавани от призраци места. През есента, след като тайфуните отминаха, той използва няколко дни за пътуване по крайбрежието на север от Хаги, където спираше във всяко село или храм и изслушваше местните легенди и народни предания. Пътуването целеше отчасти да утвърди новия му образ и отчасти да провери доколко може да се движи свободно, без да бъде разпознат или следен, но най-вече да уталожи безпокойството му, тъй като месеците след последното му виждане с Наоми се нижеха един след друг без вест от нея и без каквато и да било възможност за връзка. Върна се в нощта преди пълнолунието на деветия месец с няколко интригуващи нови истории, сравнително успокоен, че не е бил следен, и вече ги записваше, когато на прага се появи Чийо и рече: