Началото

Чийо — главната прислужница в домакинството на господарката Отори — някогашна нейна дойка и бавачка — отиде скришом в планините в едно светилище, посветено на Каннон3, и донесе оттам амулет, изплетен от конски косъм и ивички хартия, тънки като пролетна паяжина, в който бе поставено специално заклинание. Заши го в подгъва на нощната роба на своята господарка, без да каже на никого ни дума. Когато детето бе заченато, Чийо се погрижи за спазването на режим, според нея обезпечаващ безопасна бременност — почивка, добра храна, никакви вълнения, никакви лекари, свещеници или шамани. Потисната от многото помятания, господарката Отори не хранеше особени надежди за бъдещето на поредното бебе — всъщност почти никой не смееше да се надява на живородено дете. Когато се роди и се оказа момче, и то с всички признаци, заявяващи намерението му да оцелее, радостта и облекчението на владетеля Шигемори бяха безмерни. Убедена, че бебето се е появило на този свят само за да й бъде отнето, господарката Отори се оказа без кърма. Дъщерята на Чийо, която току-що бе родила второто си момче, стана негова дойка. Щом навърши две години, момченцето получи името Шигеру.

Още две недоносени деца бяха предадени на грижите на Джизо, преди Чийо да поеме на поредното си поклонение в планината. Този път тя взе пъпната връв на оцелялото бебе като дар към богинята и се върна с нов изплетен амулет.

Когато се роди брат му, Шигеру бе четиригодишен. Вторият син бе именуван Такеши — в клана Отори на особена почит бяха имена, съдържащи Шиге и Таке4, които да напомнят на наследниците колко важни са и земята, и мечът, че мирът е благодат, а войната — радост.

По този начин законната приемственост бе осигурена за огромно облекчение на всички, освен може би на Шоичи и Масахиро, които успяха да скрият своето разочарование с цялата сила на духа, която се очакваше от класата на воините. Шигеру бе отгледан в строгост и дисциплина — традиционния дух за членовете на клана Отори, които ценяха смелостта и физическите умения, интелигентността и острия ум, самообладанието и галантността в мъжете и покорството у децата. Бе обучен на езда и майсторско боравене с меч, копие и лък, на изкуството и стратегията на войната, на историята на клана и на принципите за неговото ръководство, на системата за управление и данъчно облагане на земите му.

Тези земи съставляваха цялата Средна провинция от северното до южното море. На север пристанището Хаги бе крепостният град на клана Отори. Търговията с голямата земя и риболовът в богатото северно море способстваха за процъфтяването на града. В него пристигаха заселници от Сила5 и развиваха множество занаяти начело с изящното грънчарство — местната глина притежаваше своеобразен красив цвят, придаващ блестящо лустро на бледата глеч. Ямагата, разположен във вътрешността на провинцията, бе техният втори по важност град, макар че търговията се развиваше и на юг от пристанището Хофу. От Трите провинции Средната бе най-процъфтяващата, поради което съседите й не откъсваха от нея алчни погледи.

В четвъртия месец след смъртта на Кикута Исаму дванайсетгодишният Отори Шигеру пристигна да види майка си, както правеше веднъж седмично, откакто бе напуснал къщата, в която бе отгледан, и бе заминал да живее в крепостта като наследник на своя баща. Къщата бе построена на неголяма площ близо до мястото, където се сливаха двете реки близнаци, обкръжаващи град Хаги. Стопанствата и горите на другия бряг принадлежаха на семейството на майка му. Къщата бе построена от дърво, опасана отвсякъде с веранди, заслонена с дълбоки стрехи. Най-старата й част бе със сламен покрив, но дядо му бе разпоредил построяването на ново крило с втори етаж и покрив с дъсчици от дървесна кора, със стая на горния етаж и стълба от полиран дъб. Макар че му оставаха още няколко години до пълнолетие, Шигеру носеше окачен на пояса си къс меч. Тъй като посещението при майка му в известен смисъл се считаше за официален случай, този ден той бе облечен подобаващо, с герба на Отори, изобразяващ чапла, върху гърба на връхната си дреха с широки ръкави и свободни панталони под дългата роба. Отнесоха го до къщата й в полиран в черно паланкин6 със страни от преплетени тръстики и намаслени копринени завески, които той никога не спускаше. Предпочиташе да язди — Шигеру обожаваше конете — но тъй като бе наследник на клана, от него се очакваха известни официалности и той се подчиняваше безпрекословно.