Началото

Шигеру мислеше единствено за това, че няма да позволи Такеши да умре в реката. Гмурна се в мътната вода, чувствайки нарастващата сила на прилива. Видя замъглените фигури като сенки, чиито бледи нозе бяха сплетени, все едно още се боричкаха. Юта, по-голям и по-тежък, бе от външната страна. Притиснат до дървената конструкция на яза, в паниката си той бе избутал Такеши навътре между гредите. Изглежда, препаската му се бе закачила за някаква стърчаща дървена част.

Шигеру си броеше наум, за да запази самообладание. Кръвта започваше да пулсира в ушите му, дробовете му копнееха за въздух. Той дръпна подгизналото парче плат, но не можа да го откачи. Нямаше как да отмести Юта, за да може да стигне до Такеши. Усети някакво движение във водата до себе си и осъзна, че не е сам. Помисли си, че е Кахей, но видя бледото очертание на моминска гръд на фона на потъмнялото дърво и зелените водорасли. Тя сграбчи Юта и го дръпна силно. Препаската се откачи. Устата на момчето беше отворена и от нея не излизаха мехури — изглеждаше вече мъртъв; Шигеру можеше да спаси единия, но не и двамата, а в този момент бе в състояние да мисли единствено за Такеши. Гмурна се по-навътре и хвана брат си за ръцете.

Дробовете му щяха да се пръснат, пред погледа му се спускаше червена пелена. Стори му се, че Такеши помръдва ръце и крака, но всъщност те се бяха раздвижили под напора на течението. Беше ужасно тежък — твърде тежък за едно осемгодишно момче, непоносимо тежък за Шигеру, но той нямаше да се откаже. По-скоро щеше да умре в реката със своя брат, отколкото да го изостави в нея. Момичето бе до него и дърпаше Такеши, изтегляйки и двамата нагоре. Шигеру за миг зърна очите й, тъмни и напрегнати от усилието. Плуваше като корморан7, даже по-добре.

Светлината отгоре бе изкусително близо. Виждаше как се разсипва по повърхността, но не можеше да я достигне. Неволно отвори уста — може би да си поеме дъх, може би да извика за помощ — и глътна вода. Дробовете му сякаш изкрещяха от болка. Реката се бе превърнала в затвор, водите й вече не бяха струйни и меки, а твърда ципа, която се сключваше около него, задавяше го.

Плувай нагоре! Плувай нагоре! Сякаш го бе призовала. Без да знае как, намери в себе си още капчица сила. Светлината стана ослепителна, в следващия миг главата му проби повърхността и той вече си поемаше дъх. Реката бе отхлабила своята смъртоносна хватка и сега го поддържаше на повърхността и подкрепяше Такеши в ръцете му.

Очите на брат му бяха затворени и той видимо не дишаше. Както се придвижваше през водата, треперещ, Шигеру опря устни в устата на брат си и му вля дъха си, като призоваваше всички божества и духове да му помогнат, отправяше упреци към речния дух, порицаваше самата смърт и отказваше да им позволи да завлекат Такеши в своя мрачен свят.

На брега се бяха появили стражи от къщата и сега тичаха през водата към Шигеру. Един от тях пое Такеши и с мощно плуване се отправи обратно към брега. Друг измъкна Кахей и му помогна да доплува обратно. Трети се опита да помогне на Шигеру, но той го отблъсна.

— Мори Юта още е долу. Извади го!

Лицето на мъжа пребледня и той тутакси се гмурна към дъното.

Шигеру чу как най-малкият от братята Мори хлипа на яза. Някъде в далечината изпищя жена — пронизителен звук, наподобяващ зов на бекас. Когато доплува до брега и олюлявайки се, излезе от водата, Шигеру усети обичайното спокойствие на късния следобед, топлината на слънцето, аромата на цветя и миризмата на тиня, лекия полъх на южния вятър.

Стражът бе положил Такеши по очи на брега, бе коленичил до него и внимателно се опитваше да изтласка водата от дробовете му с лек натиск върху гърба му. Лицето на мъжа бе напрегнато и мрачно и той не спираше да поклаща глава.

— Такеши! — викна Шигеру. — Свести се! Такеши!

— Владетелю Шигеру — подхвана мъжът с треперещ глас.

Неспособен да изрече гласно ужасното си опасение, във вълнението си той натисна по-здраво гърба на момчето.

Такеши внезапно отвори очи и се закашля мъчително. От устата му бликна вода, той се задави, извика и повърна. Шигеру го повдигна, избърса лицето му и го държа, докато повръщаше отново. Усети как очите му запариха и си помисли, че Такеши може да се разплаче от облекчение или потрес, но брат му го бутна и възкликна:

— Къде е Юта? Надвих ли го? Това ще му е за урок повече да не се появява на нашия мост!

Препаската и ръкавите на Такеши бяха натъпкани с камъни. Стражът ги изсипа на земята през смях.

— Оръжията ти едва не те убиха! Не беше кой знае колко умно, нали?

— Юта ме блъсна във водата! — извика Такеши.

Въпреки протестите на момчето, мъжът го отнесе в къщата. Вестта за злополуката се бе разнесла бързо; прислужниците бяха изтичали на улицата и се бяха струпали на брега.