Наследникът

За пръв път щеше да изпълнява движенията пред други зрители освен Хурго и Кийра — и това малко го плашеше, докато заставаше под любопитните погледи на клиентите. Но той затвори очи, пое си дълбоко дъх и се съсредоточи. После топорът заигра в ръцете му точно както бе показал Хурго през онзи пръв ден: рязко нагоре, кръг над главата, дъга на нивото на кръста, прехвърляне в другата ръка, обиколка напред и назад, свеждане до земята и светкавичен отскок нависоко.

Неандите цъкаха с езици и сипеха коментари:

— На това малкото да не му излезеш насреща.

— Да бе, ще те разсече и окото му няма да мигне.

— Ама топорът е дървен.

— Ами ако беше истински?

— Ако беше истински, плюя си на петите и дим да ме няма.

Серията приключи. Ланс спря и умората го налегна изведнъж. Той залитна и бързо седна, преди някой да забележи колко е изтощен.

— Хубаво е, че си левичар… — промърмори Хурго Злитопор. — Всъщност и хубаво, и лошо.

— Защо? — тревожно попита Велд.

Хурго отпи от халбата си и обясни:

— Левичарите по-лесно усвояват похватите на Черния път. Така могат да станат ненадминати бойци. Ама е опасно. Увлекат ли се, могат да стигнат до гибел. Някой ден ще пратя момчето горе в манастира да си поговори с ратник Гозамбо. Той разбира от тия неща — бил е голям човек в ордена на Магедонистите, но изпаднал в немилост.

— Как така? — намеси се Пипа, която току-що бе сервирала на търговците. — Нали казваш, че е опасно?

— Опасно е, ако не се владееш — отговори сериозно Хурго. — Затова казвам: рано му е още. След време ще почне да разбира кое как стои. А и аз ще го съветвам как да избегне капаните на Черния път. Не бой се, Пипа, няма да оставим момчето да погине…

— Дано… — въздъхна Пипа и влезе отново в кухнята.

Коперник

По същото време

— Какво толкова спешно има, бароне? — попита недоволно Филомена. — Не можеше ли да изчака до сутринта?

— Простете ми, ваше величество, но мисля, че не може — отговори с поклон канцлерът. Преди два часа получих по телеграфа списъка с пиесите, които смята да ни представи Пертинели при следващото си гостуване. Ето, вижте.

Кралицата пое листа от ръката му и зачете заглавията.

„Двамата неанди“ (комедия) — повторение

„Любовта е сляпа“ (комедия)

„Изгубената дъщеря“ (трагедия)

„Лихварят с дългите уши“ (комедия)

„Северина“ (трагедия)

„Шекспир, принц английски“ (трагедия) — по лично желание на негово величество Ламборгин

Последното заглавие беше подчертано на два пъти. Филомена го прочете още веднъж и се навъси.

— „Шекспир, принц английски“? Това да не е онази пиеса… „Има нещо гнило в Англия“?

— Същата, ваше величество — потвърди Берилиус.

По лицето на кралицата избиха червени петна.

— Възмутителен пасквил! — повиши глас тя. — Какво си въобразява Пертинели, та иска да ни представи тази отвратителна гавра с кралската власт?

— Пертинели няма вина — бързо каза Берилиус. — Нали видяхте какво е написал: по лично желание на негово величество Ламборгин. Позволих си да изясня как стоят нещата. Интересът на негово величество към пиесата е бил предизвикан от някои забележки на магистър Равачандра.

— Равачандра? Тая тиха вода… Що за човек сме поканили да възпитава принца, бароне?

Берилиус сви рамене.

— Ако си спомняте, аз от самото начало не го одобрявах, ваше величество.

— Добре, добре! — махна с ръка Филомена. — Мразя този ваш навик вечно да излизате прав. Ще се погрижите ли да ни отървете от компанията на Равачандра?

— Разбира се, ваше величество. Позволете да се оттегля.

Коперник

18 юли 1537 г. на Петата епоха

Обедната жега все още не бе проникнала през дебелите стени на дневния дворец, но всички вече се бяха оттеглили в подземните покои докато отминат най-горещите тери. Коридорите пустееха и стъпките на Риго глухо кънтяха под каменните сводове.

Ненадейно иззад един ъгъл пред него изскочи Ермелинда и той неволно изтръпна като видя лицето й. Момичето беше разярено — така разярено, че Риго направи крачка назад и примирително вдигна длани пред себе си.

Принцесата отвори уста, поколеба се в търсене на думи и заби обвинителен пръст в гърдите му.

— Ти ли беше?

Риго се обърка.

— Чакай малко… За какво питаш?

— Питам ти ли беше — повтори тя.

— Не те разбирам — разпери ръце той. — За какво ми говориш?

Гласът на Ермелинда стана убийствено язвителен.

— Говоря ти за това, че прогониха Равачандра — единствения свестен човек около брат ми. Няма начин да не го знаеш. Сигурно знаеш също, че го обвиниха в кражба. Намериха в стаята му част от накитите на кралицата. Затова питам: ти ли беше?

Риго наведе глава, за да не вижда пламтящите й очи.

— Да, аз бях — тихо призна той.

Принцесата се задъха от ярост.

— Знаеш ли какво си ти? Един обикновен наемник, една продажна твар, готова на всичко заради мизерно заплащане! И като си помисля, че те смятах за свой приятел! Нищожество!