Насрещен вятър

— Как така „щом сме убедени“? — рязко запита Бейкър. — За Малта ли лети, или не?

— Не играя игри, мистър Бейкър, но ще трябва да ми се доверявате още около час както за негово добро, така и за да можете искрено да отговаряте, че не знаете.

— Разбирам. Този отговор на практика означава, че според вас самолетът отива другаде. Нека ви кажа нещо, мистър Райнхарт. Много нависоко се целите! Ще оплескате всичко като дилетант и ще подложите Харис на сериозна заплаха.

— Това е последното, което бих сторил.

— Е, ако сте го накарали да отиде в Мароко, правите огромна грешка. Същото се отнася до опитите да кацне в Гибралтар, Испания, Португалия, Египет и почти всички други достъпни държави. Италия ще е просто цвете в сравнение с правните усложнения във всяка от тези страни, а от гледна точка на дипломацията просто нямате представа какво вършите.

— Успокойте се, мистър Бейкър. Той не отива в нито една от тези държави, а ако не бях наясно, че съм аматьор в международната дипломация, изобщо нямаше да ви се обадя. Нуждая се от вашата помощ, но в момента най-важният въпрос е дали след кацането можем да осигурим евакуиране на президента с помощта на флота или военновъздушните сили.

— Как така евакуиране? Как мога да отговоря, след като не знам от коя суверенна държава ще трябва да го евакуираме?

— Добре, нека предположим за улеснение, че сме успели да преодолеем дипломатическите проблеми, свързани с приземяването му.

Прекъсна го кратък презрителен смях.

— Намерете ми място на тази планета, мистър Райнхарт… без да броим Съединените щати, разбира се… където дипломатическата страна на случая

няма да бъде проблем. За бога, та това е международна заповед за задържане. Където и да кацне, някой ще го чака с копие от заповедта и той ще бъде арестуван. Откажете се от идеята, че можете да предотвратите задържането. Истинското сражение ще бъде около опита за екстрадиране, а там ще се нуждаем от армия опитни юристи, задълбочено проучване и…

— Стига толкова, сър! — отсече Джей. — Искате или не, аз съм негов адвокат. За ваше сведение се опитах да го разубедя, но той беше категоричен, затова бъдете така любезен да не ме поучавате. По-късно можете лично да му опявате за неудачния избор, но засега бъдете така добър да се концентрирате върху най-важното решение за момента. Няма да позволим да го арестуват, защото от този момент нататък губим напълно контрол над събитията. И тъй, могат ли нашите военни да го приберат, или не?

Най-сетне отсреща настана мълчание, явно Бейкър размишляваше над въпроса.

— Не знам. На този въпрос най-напред трябва да отговорят от Пентагона и чак след това да обсъдим политическите и дипломатическите усложнения. Може да се окаже, че е попаднал в страна, която да не допусне подобни действия. Нали разбирате, става дума за суверенни държави. Могат да сметнат за акт на агресия факта, че военновъздушните сили изведнъж цъфват на тяхна територия и измъкват един бивш президент. Но все пак ще разбера

какво могат да направят военните.

— Добре.

— Но вие трябва да разберете едно, мистър Райнхарт: че само президентът Кавано може да одобри подобна спасителна акция.

— Осъзнавам това, но как изобщо би могъл да откаже, като се има предвид заплахата за всеки друг бивш президент, който някога излезе в чужбина, както и явните последствия от евентуално бездействие?

Въпросът остана без отговор.

Белият дом, Вашингтон

Повиканите членове на правителството най-напред бяха въведени в заседателната зала, но след малко по молба на президента ги отведоха в Овалния кабинет. Алекс Маклафлин от Министерството на правосъдието, Руди Бейкър от Държавния департамент, заместник-директорът на ЦРУ, съветникът по националната сигурност и един генерал-лейтенант от авиацията чакаха там десетина минути под бдителния поглед на секретаря на президента, докато най-сетне самият президент влезе забързано и придърпа стол пред бюрото си.

— Сядайте всички. Докъде стигнахме с проблема с президента Харис?

Заместник-директорът на ЦРУ понечи да отговори, но президентът го прекъсна.

— Най-напред да ви кажа: знам, че отива към Малта и че, кой знае защо, екипажът на пътническия самолет е решил да го закриля, което е доста странно за една немска авиокомпания.

— Няма нищо странно, сър — намеси се генералът. — Командирът на самолета е бивш офицер от военновъздушните сили. Разбира се, не е под наше командване, но си остава наш човек. Американец, който живее във Франкфурт и работи за немска авиокомпания.

— Така ли? — изненада се президентът. — Щастливо съвпадение.

— Господин президент — обади се Руди Бейкър, — имам основания да смятам, че крайната цел може да не е Малта.

И той описа разговора си с Джей Райнхарт.

— Кога беше този разговор, Руди? — попита президентът.

— Малко преди да напуснем заседателната зала, сър. Преди около двайсет и пет минути.

Президентът кимна и вдигна ръка.

— Добре, а каква е тази смахната история за някакъв си изгонен тексаски съдия, дето се пише адвокат на Харис? Какво научихте по въпроса?