Насрещен вятър

— Естествено. Смятах, че спада към адвокатската тайна.

— Добре, но в такъв случай… все още не може да се разгласява…

Стюарт се усмихна и поклати глава, а веждите му театрално подскочиха.

— Очевидно съм сбъркал. Проверих дневника за телефонните си разговори и открих, че по онова време още не съм бил поел случая. Следователно можете да употребите касетата както сметнете за добре. Мистър Мирафлорес вече не е мой клиент.

Джей взе касетата и я подхвърли на длан.

— Защо ми я давате сега, сър Уилям?

Стюарт Камбъл се разсмя тихичко и отстъпи от парапета, готов да си тръгне.

— Защото законът и правосъдието означават много за мен, мистър Райнхарт. Открай време.

Видният юрист се обърна и тръгна по моста, изпроводен от смаяния поглед на Джей.

И тъй, сър Уилям Стюарт Камбъл бе контролирал всичко от самото начало, помисли си Джей. Дори провалът на Камбъл пред съдия О’Конъл бе част от плана му да тласне бившия президент до ръба на пропастта и да го дръпне в последния момент. Той беше едновременно преследвач и спасител на Джон Харис. И както винаги — ненадминат играч.

А аз накъде да тръгна сега? Какво ме чака в професията? После Джей си спомни за Шери и за пътешествието, което щяха да предприемат утре, ако Харис се съгласеше.

В ума му се мярнаха думите на сър Уилям за бъдещи съдебни битки.

Може би не е зле да се захвана отново с международното право, помисли си Джей. Трябваше да проучи тази възможност, а Ирландия изглеждаше чудесно място, откъдето да започне.