— Не съм сигурен доколко е бил философ, освен по въпросите на войната, но човекът е изпреварил с хилядолетия своето време, когато е задал въпроса защо трябва да се сражаваме с врага при условията, които той ни налага. Да наемем голяма правна фирма би било точно това, което очаква нашият приятел Камбъл. Затова ще направим точно обратното.
— Сър…
— Ти изпълни моралното си задължение да ме предупредиш за евентуалните последици, Джей. Официално заявявам, че поемам риска и те освобождавам от отговорност в това отношение. Край на празните приказки. Сега се стегни и ме измъкни от тая проклета каша. Разбрано?
— Да, сър.
— След трийсет минути ще ти позвъня да чуя докъде си стигнал.
Джон Харис изключи телефона и се усмихна. Много му се искаше да види каква физиономия ще направи Стюарт Камбъл, когато узнае кого е наел бившият водач на свободния свят.
Малко преди края на разговора Шери бе седнала на съседното кресло. Няколко секунди тя наблюдава мълчаливо шефа си, после го изтръгна от унеса с въпрос:
— Може ли да попитам за какво беше целият този шум?
Продължавайки да се усмихва, Джон Харис завъртя глава към нея.
— Току-що си наех адвокат.
— Добре…
— А той седи в Уайоминг и се чуди дали не съм полудял.
— Разбирам. Полудели ли сте?
Харис се разсмя и поклати глава.
— Нищо подобно. Човекът си има грехове, Шери, но е най-добрият, както вече ти казах.
Той описа трудностите и предизвикателствата, пред които щеше да се изправи Джей Райнхарт, както и миналото му. Видя, че лицето й стана мрачно.
— Защо са го изхвърлили от съда в Тексас? — попита Шери.
— В течение на четири години беше много добър съдия. Работата силно се различаваше от дотогавашната му дейност в международното право, но той отдавна искаше да се заеме с нея. Беше грижовен, справедлив и твърд. Идеален юрист. Но един ден му възложили дело за убийство. Красива млада жена, пребивана до смърт цели десет години от местен звяр с обществено положение и преуспяващ бизнес. Една вечер го гръмнала с ловна пушка малко преди да се стигне до обичайния побой, придружен с изнасилване. Окръжният прокурор, който също си падал по тия неща, пренебрегнал смекчаващите обстоятелства. Обвинил я в предумишлено убийство и поискал смъртна присъда.
— Божичко! — възкликна Шери и вдигна глава, защото точно зад техния ред бе спрял непознат мъж на около седемдесет и пет години.
Президентът проследи погледа й и очите му спряха върху Мат Уорд, който бе задържал посетителя.
— Какво има, Мат?
— Извинете, господин президент — каза Мат и кимна към непознатия. — Джентълменът искаше да ви поздрави.
Харис се завъртя още малко, усмихна се на стареца и забеляза колко слаб и крехък изглежда. Направи му знак да почака и непознатият кимна.
Джон Харис отново се обърна към Шери.
— Казано съвсем накратко, жената нямала пари — съпругът й се бил погрижил за това. Наела си за адвокат някакъв некадърник и още от встъпителната реч Джей разбрал, че не й мърда смъртното наказание. Просто не можел да понесе това.
— Но какво може да направи един съдия?
— Според закона — нищо.
Преди да довърши, Харис усети ново раздвижване зад себе си. Озърна се и видя, че е дошъл още един посетител. На ревера му имаше значка с американското знаме.
— Сега ли ще разговаряте с тези хора, сър? — попита тихичко Шери.
— След малко — каза той и се обърна към двамата. — Господа, изчакайте още минутка, ако обичате.
— Разбира се — отговори първият и направи крачка назад.
— Да, сър — изрече вторият малко по-високо.
Харис забеляза слухов апарат на лявото му ухо.
Джилиан бе видяла струпването и се зададе откъм кухнята да прогони досадниците, но Харис с усмивка й направи знак да се върне, после отново се завъртя към Шери.
— И тъй, Джей просто не можел да понесе мисълта, че тази красива и измъчена млада жена ще стане жертва на обстоятелствата. Имай предвид, че всичко това ставаше много преди да се приеме, че една изтормозена съпруга, която убива мъчителя си, може да действа при самозащита дори ако убийството не е станало по време на побой. Така или иначе, Джей освободил тази емоционално смазана млада жена под изключително ниска гаранция, която тайно платил със собствени средства. Също тъй тайно се опитал да й наеме по-добър адвокат, но не успял. Накрая започнал редовно да се среща с нея, за да й дава съвети, и ето че безнадеждно се влюбил в нея.
— Какво станало после? — попита Шери.
— Съдията Райнхарт изчакал процесът да стигне до точка, след която не би могъл да бъде проведен повторно. После хитроумно провалил обвинението. От прокуратурата побеснели. Открили, че между съдията и обвиняемата е имало контакти, съобщили на медиите и избухнал огромен скандал. Когато пушилката се разсеяла, той успял да се отърве от съдебно преследване, но го отстранили като съдия и му отнели правото да практикува, което в Тексас е доста сложна процедура. Разбира се, всичко това стана горе-долу по времето, когато започна моят мандат.
— И после е останал с нея?