Насрещен вятър

06:50 ч местно време

Притиснал с рамо клетъчния телефон към лявото си ухо, Джей Райнхарт чакаше заместник-министърът на правосъдието Алекс Маклафлин да се обади отново. Междувременно вдигна слушалката на домашния телефон и я поднесе към дясното си ухо.

— Още ли сте там?

С облекчение чу отсреща гласа на Шери Линкълн.

— На линия съм, мистър Райнхарт.

— Продължавам да действам. Не прекъсвайте — каза той, после отново остави слушалката до бележника, чиито първи две страници вече бяха запълнени със записки.

— Мистър Райнхарт — обади се Маклафлин от вашингтонския си кабинет.

— Да, слушам ви. — Той намести телефона и едва не го изпусна, но успя да го задържи с лява ръка. — Казвайте.

— Е, всички ще трябва да действаме светкавично. Радвам се, че президентът Харис успя да ви наеме толкова бързо.

— Беше голяма изненада — отговори Джей, разтривайки челото си.

— От Държавния департамент ме уверяват, че арестът ще бъде извършен с необходимото уважение и ще го настанят в първокласен хотел, но проблемите идват утре сутрин по римско време. Адвокатът на Перу вече е насрочил съдебно заседание по искането за екстрадиране в осем сутринта. В Рим нямаме никого от Министерството на правосъдието, а дори и да имахме, в общи линии ни се отрежда ролята на amicus curiae, тоест приятел на съда. Трябва ни предложение за отлагане на делото, но както казах, Министерството на правосъдието може само да подкрепи вашето предложение, не и да го направи от свое име. Има ли вашата фирма представител в Рим, който да внесе предложението и да пледира за отлагане?

— Аз… аз нямам фирма, мистър Маклафлин.

Отсреща настана смаяно мълчание.

— Вие нямате… не сте ли съдружник във фирма?

— Не.

— Значи сте адвокат на частна практика? — попита изуменият Маклафлин.

— Всъщност в момента дори не практикувам. Преподавател съм в Уайомингския университет.

— Разбирам. В Юридическия факултет ли?

— Не. Общообразователен курс.

Ново мълчание, нарушено от тихо прокашляне на напълно слисан човек.

— Извинявайте, че ви питам, мистър Райнхарт, но адвокат ли сте изобщо?

— Да. Имам разрешение да практикувам в Тексас.

— Може ли… може ли да попитам за юридическата ви специалност?

— Успокойте се, мистър Маклафлин. Аз съм специалист по международно право и бивш практикуващ юрист. Оставам в течение на правните новости, макар че за известно време стоях настрани.

— Ясно.

— Разбирам положението и съм наясно какво да правя, поне доколкото е възможно в момента.

— Извинете ме, мистър Райнхарт, но така няма да стане. Президентът Харис се нуждае от незабавните услуги на сериозна фирма с клонове в цяла Европа, откъдето някой да стигне до него за час-два. Сериозно се съмнявам дали дори и военновъздушните сили биха успели навреме да ви доставят лично от Ларами до Рим.

— Според италианските закони молбата за отлагане на делото е много проста, мистър Маклафлин — отговори спокойно Джей. — За половин час мога да наема оттук римски адвокат.

— Е… може и да сте прав, но сега се нуждаем от широки, утвърдени с времето правни връзки, практически опит за работа с нас и подкрепа на служебно и процедурно ниво.

— Знам това.

— Мистър Райнхарт, не искам да поставям под съмнение способностите ви, сър, но това не е работа за адвокат на самостоятелна практика.

— Президентът ме нае, мистър Маклафлин. Разговаряте с неговия юридически представител. Нека говорим по същество, за да имам време да проведа другите телефонни разговори.

— Запознат ли сте с нашите дипломати в Рим?

— Не.

— Не познавате ли посланика?

— Не.

— Познавате ли нашия представител за Международния съд в Хага или представителя ни в ООН и неговия екип?

— Не.

Гласът на Маклафлин загрубя и се засили.

— Тогава, мистър Райнхарт, как, по дяволите, се надявате да защитите не само правото на президента Харис да остане на свобода, но и цялостните интереси на Съединените американски щати по този спешен и изключително важен въпрос от пущинаците на вашия скапан Уайоминг?

— Като използвам телефон, факс, логика, знания и факта, че съм негов адвокат! Колко време ще губим с този безсмислен спор? В момента човекът кръжи над Рим, зависи изцяло от добрата воля на двама граждански пилоти, а се обзалагам на стойността на служебната ви лимузина, че точно до техния терминал на летище Леонардо да Винчи кротко чака перуански самолет, част от мълчаливия заговор да го отмъкнат веднага след кацането, докато местната полиция си затваря очите. Сериозно се съмнявам дали Джон Харис ще стигне дори до хотела в Рим, камо ли до утрешното съдебно заседание. Утре вече ще е отвъд Атлантика, в очакване на съдебния цирк в Лима.

— Откъде разбрахте за самолета? Нашите разузнавателни източници току-що ми съобщиха за него.

— Логика, господин заместник-министър. Така бих постъпил аз, ако бях на мястото на сър Уилям Стюарт Камбъл.

— Познавате ли го?

— Да. А вие? — попита Джей, влагайки лек сарказъм в тона си.

— Не. Само съм чувал за него.

— Е, сър, аз го познавам твърде добре. Затруднен съм от разстоянието, но не ми липсва опит.