Насрещен вятър

— Няма, Джей. Само имай предвид, че сме едва на петнайсет минути полет от Рим, макар че пилотът обеща да задържи кацането поне с четирийсет и пет минути.

— Стой така, Джон. Ще се обадя след малко.

Джей внимателно остави слушалката върху порцелановите плочки на кухненския плот, сякаш се боеше да не прекъсне връзката. Без да отделя поглед от телефона, той отстъпи назад и изчака умът му да се съсредоточи върху задачата. Най-основното! Какво повтаряше непрекъснато на тъпаците от своя курс, които мечтаеха да завладеят Уолстрийт, но нямаха понятие как действа правната система? Първо, сведи задачата до голата същина: имаме заповед за задържане, очакваща кацането на бивш президент. Той бързо прехвърли фактите, изложени от президента Харис, и стигна до същия извод, който бе направила Шери Линкълн на осем хиляди километра от него: ако заповедта е в Рим, значи ще бъде из цяла Европа. Само територия под пълен контрол на САЩ би могла да осуети ареста и да му даде време за подготовка на защитни маневри.

Американска територия. Американски контрол. Американски бази.

Джей се хвърли към телефона, но веднага спря и се втурна към спалнята, за да включи портативния компютър. Трескаво закачи кабела, който го свързваше с компютърната мрежа на университета и интернет, после светкавично затрака по клавишите и въведе в търсачката думите „Военни бази и флотски съединения на САЩ“.

Изскочи списък на възможните варианти и той започна да ги преглежда, изумен от факта, че сякаш всички американски военни бази имат свои собствени сайтове. Военновъздушна база „Рамщайн“ в Германия, две във Великобритания, нито една във Франция, военноморска база в Испания и…

— Да! — възкликна той и щракна върху избраното име.

На екрана се появи нов текст и той включи принтера да го разпечата, после превключи на картата на света, увеличи избраното място и също го разпечата.

Принтерът изплю двете страници. Джей ги взе и едва не се подхлъзна, като се втурна обратно към телефона в кухнята.

— Джон! Чуваш ли ме?

Нямаше връзка. Джей остави слушалката с разтреперана ръка и тутакси пак я вдигна, защото телефонът зазвъня отново.

— Мистър Райнхарт?

— Да?

— Обажда се Брайън от Ем Си Ай „Уърлдком“, сър. Как сте днес?

— Нямам време за вас — изръмжа Джей и тресна слушалката.

Не разполагаше с телефонния номер на президента. Как може човек да се свърже с чуждестранен самолет в полет на другия край на света, особено ако го смятат за отвлечен?

Това е непоносимо! — промърмори си той. — Какво да правя сега?

Телефонът мълчеше. Джей погледна часовника си. Ако Джон Харис не грешеше, в момента самолетът трябваше да се спуска над Рим. Ами ако пилотът решеше да кацне без отлагане? Това щеше да бъде най-голямата грешка.

Може би трябва да се обадя чрез системата за въздушен контрол, помисли си Джей. Не, телефонът трябва да остане свободен.

Той изтича в спалнята, наведе се пак над клавиатурата и въведе команда за търсене на международното летище в Рим.

Изскочиха сведения за град Рим, щат Охайо.

Джей опита отново, като добави „Италия“, но в този момент зазвъня телефонът.

Той бутна стола и понечи да изтича към кухнята, но си спомни, че има апарат и в спалнята. Промени посоката и сграбчи слушалката до леглото.

— Ало.

— Джей? Тук Джон Харис. Извинявай. Нещо прекъсна.

— Слава богу! Не кацайте в Рим!

— Моля?

— Не кацайте в Рим. Според мен ще е най-добре да те откарат до военновъздушната база „Сигонела“ в Сицилия. Това е американска военна база близо до град Катания. Край Милано имаме и друга база, „Авиано“, но е прекалено известна. Смятам, че „Сигонела“ е по-добър вариант.

— С други думи, американска територия, така ли? — попита Джон Харис.

— Не съвсем… Само посолствата отговарят изцяло на това условие, но така със сигурност ще спестим време. Пилотът може ли да го направи?

— Не знам. Трябва да го питам. Това е пътнически полет, а той вече си създаде достатъчно неприятности, за да ми помогне.

— Джон, как да те търся, ако връзката пак прекъсне?

— Едва ли ще можеш. По-добре аз да те търся, ако държиш линията свободна. Случайно да имаш втори телефон?

— Не, нямам.

Джей трескаво се почеса по главата, опитвайки се да измисли как да осъществи разговорите, които трябваше да проведе, и същевременно да държи линията свободна.

— Имаш ли клетъчен телефон? — попита Джон Харис.

Джей тръсна глава, ядосан от собствената си глупост.

— Разбира се! Можем да оставим този отворен, а аз ще използвам клетъчния. Трябва ли да се свържа с някого във Вашингтон? Искам да кажа, имаш ли някакви номера в Белия дом или в Министерството на правосъдието?

— Да. Задръж така. Ще те свържа с моята асистентка Шери Линкълн да ти предаде досегашните разговори с Държавния департамент и Министерството на правосъдието. Тя ще ти даде и преките номера в Белия дом, които може да ти потрябват. Междувременно аз отивам да поговоря с командира.

— Добре. Трябва да си резервирам билет за първия полет до Рим.