Насрещен вятър

— Разбирам, капитане. Президентът Харис също разбира и ти е безкрайно благодарен за всичко, което стори досега.

Двете жени се обърнаха към вратата. Крейг Дейтън се пресегна да спре Шери.

— Чакай… виж какво… — Той въздъхна дълбоко и се спогледа с Аластър, после пак се обърна към нея. — Просто кажи какво ви трябва, става ли? За последствията ще мисля по-късно. Колкото до Аластър, мога да заявя, че съм го пребил и вързал.

Шери се усмихна измъчено.

— И аз така го виждам — пребит и вързан.

— Като нищо може да стигнем дотам — заяви мрачно Аластър. Докато Шери и Джилиан напускаха кабината, той завъртя очи към прозореца до командира си и изведнъж посочи натам с разширени от изненада очи. — Крейг, май си струва да видиш това.

Крейг Дейтън погледна към лявото крило и се смая, като видя как два изтребителя с емблеми на италианските военновъздушни сили се спускат пред тях и заемат позиция, която се виждаше само от кабината.

— Господи!

— Изтребители „Торнадо“ — каза Аластър. — Сигурно са ги вдигнали по тревога от Неапол. Нали смятат, че сме отвлечени.

Крейг поклати глава.

— И ако някой истеричен терорист стоеше тук с пистолет до главата ми, гледката щеше веднага да го успокои, нали?

В слушалките им се раздаде нов глас. Говореше на английски с явен италиански акцент.

— „Юро Еър“ четири две, моля превключете на честота сто двайсет и пет точка три.

— Познай кой е — промърмори Аластър, докато настройваше втората УКВ радиостанция.

— Остави на мен — каза Крейг, превключвайки своя предавател. — Тук четирийсет и две. Водачът на групата ли говори?

— Тъй вярно, сър. Нуждаете ли се от помощ?

— Не.

— Подавате ли сигнал седем хиляди и петстотин? — попита пилотът на изтребителя, намеквайки за международния код за отвличане.

— Не, но не мога да обсъждам въпроса. Моля ви, отдръпнете се така, че да не се виждате от кабината.

— Разбрано.

Двата изтребителя се издигнаха и изчезнаха от поглед, но нямаше съмнение, че ще съпровождат боинга чак до кацането.

Джон Харис седеше дълбоко замислен, когато Шери седна на съседното кресло. Той рязко вдигна глава, сякаш асистентката му бе изникнала като по магия.

— О!

— Добре ли сте, сър?

— Да, разбира се.

Тя му предаде разговора в кабината и накрая завърши:

— След няколко минути ще е време да позвъним пак във Вашингтон.

Харис кимна разсеяно, потропвайки с пръст по подлакътника.

— Шери, мислех си за всички добри адвокати, които познавам. За юристите от моята администрация. За назначените съдии на всички нива, за хората от Министерството на правосъдието. И за тези, с които съм се срещал от време на време в Овалния кабинет и другаде. Добрите, лошите и гадните.

— Да, сър.

— Но докато те нямаше, стигнах до един доста тревожен извод. Тъкмо сега за нищо на света не бих наел единствения адвокат, за когото съм абсолютно сигурен, че може да ми помогне.

— Не ви разбирам, господин президент — каза Шери, изненадана от внезапната усмивка по лицето му.

Харис я погледна и леко потупа с длан по подлакътника като съдия, който обявява решение.

— Шери, как мога да се свържа с телефонни справки в Щатите?

— Мисля, че вече няма такива, сър. Автоматизацията ги унищожи. Можете да се свържете само с компютри. Какво ви интересува?

— Централата на Уайомингския университет в Ларами.

— И… с кого искате да разговаряте?

— Не питай, Шери. Поне засега.

7

Ларами, щат Уайоминг

Понеделник, 05:00 ч

Заместник-деканът по учебната част на Уайомингския университет дръпна одеялото от очите си и подозренията й се потвърдиха — наистина се разсъмваше. Тя дръпна завивката още малко, изпробва с нос хладния въздух в стаята и отвори око колкото да види часовника и други смътно познати предмети от обзавеждането, преди да се запита къде е… и с кого.

Джей! При тази мисъл я обля топла вълна. Както винаги, той я беше прегърнал насън, с длан върху гръдта й.

Тя отново се зави презглава и заспа.

Когато доктор Линда Колинс се събуди повторно около шест и половина, из въздуха се носеше мирис на бекон. Докато се протягаше с наслада, тя чу как в кухнята Джей полага усилия с минимум шум да приготви закуска за чревоугодници. През вратата на спалнята долиташе някакъв тих звук, който незнайно защо разбуждаше у нея келтски асоциации.

Не е честно, помисли си тя, после духна от лицето си кичур руса коса и седна. Може да яде каквото си иска, без да наддаде и грам.

Любимата му закуска беше яйца по бенедиктински, чаша шабли и няколко резенчета препържен бекон. А отгоре на всичко готвеше по-добре от нея.

Из въздуха се носеше и лек сладникав мирис на дим, вероятно от камината в малкия хол. През зимата и двамата обичаха огъня, особено когато горяха ароматните борови цепеници, които бяха донесли от Таос, Ню Мексико.