Насрещен вятър

— Е, смятам, че е напълно уместно да осигурим на мистър Харис възможността да избегне екстрадирането без излишен шум в медиите. Ако избере този вариант, предлагам пилотите да се качат в самолета и да бъдат готови за излитане. След като пристигне, ще обсъдя с него този въпрос насаме.

Из залата се чуваше пращене на радиостанции и неясни разговори в ефира.

— Във всеки случай — продължи директорът, — доколкото разбрах, горивото ще им стигне до Лисабон, където ще прехвърлят мистър Харис на презокеански полет.

Той загаси недопушената цигара и съвършено машинално извади нова от сребърната си табакера.

— Много добре, господа — каза Камбъл. — Благодаря ви. Имаме още малко време, тъй че смятам да се разтъпча на чист въздух. Ще се срещнем на изхода.

Стюарт Камбъл напусна залата и без да бърза, слезе по стъпалата. Беше доволен, че долу въздухът е сравнително чист. Мина през вратата на главния терминал, извади клетъчен телефон и набра номер в чужбина, заобикаляйки плътния поток пътници, идващи откъм митницата.

— Ало, обажда се Стюарт Камбъл от Рим. Да. Всичко върви по план. Исках да ви съобщя, че мистър Харис трябва да пристигне след половин час и че ще позвъня пак, когато му връчим заповедта и полицията го задържи.

Той заслуша напрегнато какво му говорят отсреща, кимайки от време на време.

— Е, предупредих ви да очаквате международен взрив от натиск и шумотевица. Вярвам, че сте готови, нали?

Камбъл отстъпи настрани, за да стори път на една забързана жена с три деца.

— Чудесно. Предполагам, че президентът следи случая много внимателно. Моля, предайте му моите почитания.

Камбъл приключи разговора, затвори телефона, прибра го в джоба на сакото си и се огледа за най-близкото кафене. Подобни моменти направо плачат за кафе, помисли си той. Кофеин в комбинация с адреналин. Вероятно щеше да му потрябва.

Полет 42 на „Юро Еър“

Във въздуха

Югоизточно от италианското крайбрежие

Командир Крейг Дейтън избута креслото си назад по релсите, опитвайки се да седне странично, доколкото позволяваше тясната кабина на боинга.

За разлика от него Аластър седеше в уставното положение за полет, със затегнат колан, и наблюдаваше системата на автопилота и приборите, слушайки в същото време напрегнатия спор между Крейг и двете жени, застанали в тясната ниша пред вратата на кабината.

Джилиан Уолц бе довела Шери Линкълн със спешна молба: да намалят скоростта или някак да забавят предстоящото кацане в Рим.

— Там можем да останем в зоната за изчакване, но ако сега намалим скоростта, няма да спечелим много време — отговори Крейг малко по-високо от нормалното, за да надвика свистенето отвън. — В момента сме над Италия и до Рим остават само трийсет минути.

— Все пак там може да се изчака, нали?

Крейг кимна и се напрегна да види очите й в полумрака.

— Мога и ще го направя.

— Зависими сме от горивото — обади се Аластър.

Крейг погледна стрелките на горивомерите и набързо пресметна наум.

— Остава ни гориво за около два часа полет, значи не можем да се бавим повече от четирийсет и пет минути, ако има вероятност да се наложи да изберем друга посока.

— Моля? — намеси се Аластър. — Друга посока? Накъде ти е хрумнало да летиш? До Хонолулу? Или може би до Сиатъл?

— Спести си сарказма, Аластър — сряза го Крейг.

— Не знаем — отговори Шери, без да обръща внимание на напрежението между двамата. — Вероятно няма къде да отидем… но в момента във Вашингтон трескаво проверяват всички възможности.

— Извинете ме — добави Аластър, без да обръща внимание, че командирът е вдигнал ръка срещу него. — Надявам се, всички разбирате, че ако променим направлението, на практика ще откраднем този самолет.

— Разбирам — каза Крейг.

— Капитане, просто трябва да спечелим време — продължи Шери. — Знам ли, нищо чудно да пратят нашите дипломати на летището.

— Ако отиваме в Рим — каза Крейг, — мога да забавя кацането с повече от час, но отдолу ще се разкрещят да получат обяснение.

— Не забравяй — добави Джилиан, — че на борда имаме над сто пътници с платени билети, които биха искали да кацнат днес нейде в околностите на Рим.

— Не съм забравил — отвърна Крейг.

— Това повдига още един въпрос — продължи Джилиан. — Заредили сме следобедна закуска за полета от Рим до Париж. Да я сервираме ли сега, ако смяташ да забавиш кацането?

Крейг се разсмя и поклати глава, после кимна.

— Ама че нелепа история — тихичко промърмори той.

— Най-сетне едно разумно решение — вметна Аластър почти без да крие гнева си.

— Върви да организираш сервирането, Джилиан — подхвърли през рамо Крейг. — След малко ще направя съобщение за забавянето. Ще се оправдая с натоварения трафик. Освен това трябва да разберем кой ще се прехвърля и може да си изпусне полета.

— Добре.

— Още нещо, мис Линкълн… Шери…

— Да?

— Веднага щом разбереш нещо, което би ми помогнало да планирам действията си, ела незабавно тук.

— Не се тревожи. Ще те държа в течение.

— Моят помощник си изпусна нервите, но, общо взето, е прав: заради мен и двамата сме ужасно загазили пред авиокомпанията. Мисля, че можем само да забавим кацането.