Насрещен вятър

— Кабинетът на мистър Ролинс.

Бързо и точно Шери обясни коя е и защо трябва незабавно да разговаря с началника на кабинета. Същевременно откри списъка с кодови имена, които вечно забравяше.

— И за потвърждение съобщавам, че президентът Харис се води в секретните служби под името Дякон. Моето е… хм… Сврака.

След трийсет секунди Джак Ролинс вдигна слушалката. Той я изслуша внимателно, после зададе няколко бързи въпроса.

— Значи не сте отвлечени?

— Не. Командирът само ги остави да си мислят така, за да се измъкнем от Атина.

— Разбрано. И в момента летите към Рим?

— Да. И ключовият въпрос, мистър Ролинс, е следният: можем ли безопасно да кацнем в Рим, или рискуваме и там да се сблъскаме със същата заповед? А другият въпрос, разбира се, е кой се опитва да го натопи и защо?

— Не знам, но ще разберем. Значи споменаха заповед за арестуване?

— Да, мистър Ролинс. Не знам други подробности. Гръцкото правителство навярно ще знае.

— Имате предвид заповед за арест като на криминален престъпник?

— Предполагам. Иначе защо изобщо ще употребят тази дума?

— Това ме озадачава напълно. Той не е бил на посещение в Гърция, нали?

— Не. Просто пътуваше от Истанбул през Атина. Дори нямаше да напуснем самолета.

— Което означава, че въпросът определено е международен. Добре. Как да се свържа с вас?

— Ще се наложи аз да ви позвъня — каза Шери. — Имате ли пряк номер?

Ролинс й продиктува три номера, единият от които на клетъчен телефон.

— Обадете ми се пак след десет-петнайсет минути, ако обичате.

— Непременно. И благодаря от името на президента Харис.

— Няма защо.

На шест хиляди и осемстотин километра от нея, в своя неголям кабинет в Западното крило, Джак Ролинс остави слушалката и се поколеба няколко секунди, размишлявайки каква ирония имаше в неговата забележка към президента преди половин час. Сетне се опомни и изрева на секретарката си да дойде, като в същото време грабна слушалката и натисна един бутон за запаметен номер.

След като свърши разговора, Шери Линкълн бързо се върна в първа класа и откри, че Мат Уорд все още разговаря с щаба на тайните служби във Вашингтон. Той й кимна да изчака и след малко остави слушалката.

— Какво ти казаха? — попита тя.

— Да си трая. И да не нарушавам закони.

— Очаквах нещо подобно — каза Шери.

Мат направи гримаса.

— Положението е много деликатно, Шери. Мога да сторя почти всичко, за да го защитя, но не мога да го опазя от съдебно преследване и законен арест. Ами ти?

Тя се обърна да погледне президента, който продължаваше да чете, после седна до Мат и разказа за разговора си.

— След няколко минути ще позвъня пак.

— Ако наистина е заповед за арестуване, не могат да я блокират, нали?

Шери сви рамене.

— Не знам, Мат. Това е въпрос за… вероятно за адвокат.

— Той има ли адвокат?

Тя го погледна втренчено.

— Не и за такъв случай. Мислиш ли, че трябва да се свържа с някого?

— Няма да навреди. Особено ако има вероятност да го арестуват.

Шери отново си погледна часовника и забеляза, че ръката й леко трепери. До новото обаждане оставаше съвсем малко, само колкото да уведоми президента. Тя се върна на мястото си, разказа му какво става, после вдигна слушалката и набра един от продиктуваните номера.

Джак Ролинс отговори веднага.

— Изчакайте, мис Линкълн. Ще включа в разговора заместник държавния секретар Рудолф Бейкър и Алекс Маклафлин от Министерството на правосъдието.

Тя повтори на глас имената, за да ги чуе президентът, и усети ръката му върху рамото си.

— Нека да поговоря с тях, Шери — каза той. — Ти свърши чудесна работа.

Джон Харис пое слушалката и мъжете отсреща моментално познаха характерния му тътнещ глас.

— Е, приятели, с какво си имаме работа?

— Господин президент, тук Руди Бейкър от Държавния департамент. Сър, преди няколко минути разговарях с гръцкия си колега. Този… по липса на подходящ термин ще го наричам правен инструмент…

— Наречи проклетото нещо с истинското му име, Руди! — намеси се някой. — Това е заповед за арестуване, господин президент. Аз съм Алекс Маклафлин, заместник-министър на правосъдието.

— Благодаря, мистър Маклафлин — каза Джон Харис. — Продължавайте, мистър Бейкър.

— Да, сър. Тази заповед за арест е издадена от съда в Лима, Перу, вследствие на жалба, подадена от перуанското правителство и по-специално от сегашния перуански президент Алберто Мирафлорес. В съответствие с Договора против изтезанията ви обвиняват за… за какво точно, Алекс?

— Господин президент, изглежда, че по ваше време е извършено нападение на фабрика за наркотици в Перу, което завършило много зле.

— Помня много добре — каза Джон Харис и сякаш отново видя снимките на овъглени тела в изгорялата сграда. — Това беше трагична грешка. Лангли проведе акция на своя глава и нае шайка престъпници.

— Опитват се да държат вас отговорен за случая, господин президент.

— Това е абсурд, Алекс.

— Да, сър. Сигурен съм, че е така, но според гръцките власти това пише в заповедта.