Насрещен вятър

Шери Линкълн видя вратата на пилотската кабина да се отваря и когато командирът излезе, тя вече бе скочила на крака да го посрещне. Спря го край предната кухня и се представи, после го запозна с агента от тайните служби Мат Уорд, който бе останал до предната врата по време на излитането.

— Вие сте асистентка на президента Харис, така ли? — попита Крейг.

— Асистентка, помощничка, съветничка и секретарка — отговори Шери. — Бихме искали да ви благодарим, че ни измъкнахте навреме.

Крейг ги огледа втренчено.

— Значи… сте разбрали какво направих?

Мат Уорд кимна.

— Знам, че един боинг 737 не се отделя от терминала без влекач, капитане. Джилиан ни каза за заповедта.

— С багажните колички беше голямо шоу — изкиска се Шери Линкълн. — Страхотен риск поехте заради него.

Джилиан изникна до тях.

— Разказах им, че си бил военен пилот, Крейг — обясни тя.

Командирът кимна към старшата стюардеса.

— Между другото, самолетът е немски, но Джилиан също е гражданка на Съединените щати.

Джилиан погледна Крейг и по лицето й пробяга усмивка. Крейг докосна ръката й в отговор на усмивката, после попита:

— Мис Линкълн, кой точно би могъл да се опита да арестува президента? Казаха ни само, че някаква правителствена делегация идвала да го задържи, а аз не можех да позволя това. Не пожелаха да ни кажат защо.

Шери дълбоко въздъхна, подпря се на предната стена и поклати глава.

— Не знам със сигурност, капитане, но силно подозирам, че току-що си спечелихте медал. Според мен предотвратихте онова, което в Държавния департамент биха нарекли кошмар номер две за един бивш президент.

— Кошмар номер две? — повтори Крейг.

— Номер едно е отвличане. Номер две — пиночетовска заповед.

— Имате предвид чилийския диктатор Пиночет?

— Същият. Генералът, който лично нареди хиляди чилийци да бъдат инквизирани и убити по политически причини.

— Чакайте… — прекъсна я с усмивка Крейг и вдигна ръка. — Какво общо има Пиночет с президента Харис?

— През осемдесетте години — отговори Шери — повечето държави подписаха договор, който обявява за престъпление срещу човечеството всяко прилагане на изтезания от държавен служител. С други думи, за такова престъпление виновният може да бъде арестуван по цял свят и съден в която и да било страна. Пиночет стана първият сериозен препъникамък за договора.

— Спомням си случая съвсем смътно — каза Крейг.

Шери погледна часовника си.

— Колко време ни остава до кацането?

— Малко над час и двайсет минути — отговори Крейг. — Но моля ви, довършете историята за Пиночет.

— Добре. Трябва спешно да се обадя по телефона, затова ще карам съвсем накратко. Един испански съдия издаде заповед за арестуване на генерала и тя бе изпълнена, когато Пиночет пристигна на лечение в Лондон. Но на британския съд му трябваше повече от година, за да реши, че се налага да го екстрадират в Испания.

— Но… нали го върнаха в Чили? — намеси се Джилиан.

— Вярно — съгласи се Шери, — но само защото обявиха, че здравословното му състояние не позволява да издържи един съдебен процес. Основното решение на британския съд, че бившите държавни глави не са освободени от съдебна отговорност и не притежават имунитет, беше огромна крачка напред, но същевременно и огромен проблем. Какво би станало, ако лошите решат да го употребят срещу добрите?

— Например срещу човек като президента Харис? — попита Крейг.

— Именно. Представете си, че вместо да подгони някой кървав диктатор, страната Y злоупотреби с правните процедури по договора и арестува невинен държавен служител от страната X само защото е недоволна от тази страна или воюва с нея?

— И все пак кой? — попита Крейг. — Коя беше страната Y в Атина? Гърците ли?

Шери погледна Мат Уорд и сви рамене.

— Едва ли. Нямам представа кой може да е отговорен. В така нареченото дружно семейство на нациите има доста държави, които все още ни мразят. Фидел е една от видните фигури на този пазар.

Четиримата замълчаха за момент и шумът на въздушните струи отвън изпълни малката ниша до входа с тихо бучене. Откъм кухнята долетя аромат на затоплени кифлички и прясно кафе.

— Истински кошмар би настъпил — подхвърли Мат Уорд, — ако някой като Саддам Хюсеин, Милошевич или Муамар Кадафи успее да ни лепне такава заповед въз основа на обвинението, че одобрените от президента въздушни удари са били изтезание за техните хора или нещо подобно.

Шери кимна и отново си погледна часовника.

— Според договора — между другото, Гърция го е ратифицирала — теоретично биха могли да арестуват Джон Харис в Атина и да го пратят в Багдад, където след кратък съдебен фарс му е гарантирана доживотна присъда.

Джилиан вдигна ръка към устата си.

— Шегувате се.

— Не, не се шегувам. Заплахата е реална и слава богу, че реагирахте бързо, капитане. Президентът Харис не иска да вярва, но аз се обзалагам, че точно това предстоеше да стане, макар че едва ли е работа на Ирак.

— Значи всяка страна може да издаде такава заповед? — попита Крейг.