Насрещен вятър

След няколко мига Крейг тласна лостовете напред и зачака двигателите да наберат обороти.

Огромният боинг 737 бавно спря да отстъпва и потегли напред. Крейг завъртя носовото колело наляво и насочи самолета извън стоянката към пистата за рулиране. С крайчеца на окото си забелязваше, че техниците продължават преследването, а вдясно от тях се движеха и няколко полицейски коли, но на почтително разстояние.

— Обади се на кулата и поискай незабавно разрешение за излитане — кресна Крейг.

Аластър се подчини и получи отговора, който очакваше.

— „Юро Еър“ четири две, останете на място, сър! Нямате разрешение за рулиране.

Преди вторият пилот да отговори, Крейг натисна бутона на слушалките си.

— Не се приема, кула. Обявявам извънредно положение. Моля, разрешете ни незабавно излитане от полоса две-седем.

Аластър се обърна към лявото кресло и поклати глава.

— Какво?

— Аварийно излитане.

— Не съм чувал подобен термин. Заради теб и двамата ще останем без разрешителни. Стига, Крейг. Престани.

— Не. Продължавай с предстартовата проверка. Излитаме незабавно щом стигнем до края.

— Крейг — примоли се Аластър с глух и сериозен глас, — умолявам те, недей да излиташ без разрешение.

— Нали имаме разрешение от въздушния контрол?

— Да, но не и от кулата, както знаеш много добре — каза Аластър, като гледаше право напред и пресмяташе разстоянието до края на полосата. Пред тях нямаше други самолети, а полицейските коли бяха изостанали. — Ако заемем полосата без разрешение за излитане, значи сме загазили здравата, а аз бих предпочел да си запазя професията. Това е безумие!

Крейг отново натисна бутона на предавателя.

— Кула! Ще ми разрешите ли излитане поради извънредни обстоятелства? Нямаме време за обяснения, а животът на много хора е заложен на карта.

— Ъъъ… аз… това е извън всякакви правила, „Юро Еър“. Отвлечени ли сте?

— Не мога да отговоря. Разбирате ли?

Настана многозначително мълчание. Дежурният от кулата бе открил в каква рамка да вмести проблема. Отвличане! Това трябваше да е отговорът. На борда имаше похитители!

— Разбрано, четири две, имате разрешение за незабавно излитане.

— Приключих с проверката — обади се Аластър с тревожно напрегнат глас, гледайки как Крейг напуска пистата за рулиране много по-бързо от нормалното и излиза на полосата.

— Набирам мощност. Автоматичните дросели включени — съобщи Крейг.

— Разбрано. Скоростомер включен. — Аластър изчака скоростомерът да заработи. — Сто и петдесет километра, скорост за излитане двеста.

Крейг се озърна надясно покрай втория пилот, очаквайки едва ли не да види как по пистата за рулиране ги преследват коли с въоръжени полицаи, но никой не се опитваше да ги спре.

Мощният тласък на двигателите ги притисна в креслата. Стрелката на скоростомера пълзеше напред. В далечината отдясно прелиташе терминалът.

Бяха достигнали необходимата скорост и необходимите обороти за излитане.

Крейг леко придърпа щурвала, повдигна носа и усети как самолетът се отлепя от пистата. Освободена от триенето на колелата в бетона, машината летеше все по-бързо.

— Излитането нормално, вдигни колесника.

— Разбрано — отговори Аластър. — Вдигам колесника.

Той бутна лоста нагоре, изчака червените лампички да светнат и да изгаснат, после придвижи лоста в изключено положение. През цялото време трескаво мислеше за неприятностите, в които се бяха забъркали. В най-добрия случай ръководството на „Юро Еър“ щеше да побеснее. В най-лошия — двамата с Дейтън щяха да бъдат уволнени, а може би и дадени под съд. Той беше втори пилот и британски гражданин. Защо бе позволил да се случи всичко това заради някакъв си бивш американски президент?

— Задкрилки на едно, смяна на нивото, двеста и десет, избор на курса.

— Задкрилки… на едно, смяна на нивото… готово — отговори Аластър. — Може ли да задам въпрос?

— Да, ако сега вдигнеш задкрилките.

— Задкрилки… вдигнати. Много добре. Къде ще ходим сега, след като избягахме от закона?

Крейг погледна втория пилот.

— В Рим. По разписание. Смятам да отведа бившия си главнокомандващ там, закъдето е тръгнал.

4

Рим, Италия

Понеделник, 13:40 ч

Вестта, че полет 42 на „Юро Еър“ се е откъснал със сила от Атина и е излетял с бившия президент Харис на борда, пристигна точно когато италианският външен министър се канеше да напусне апартамента на Камбъл. Стюарт Камбъл се сбогува с Анселмо, после нареди да докарат колата му.

— Уведоми всички, както беше по плана, Изабел — заръча той на секретарката си, докато тръгваше към асансьора. — И ми се обади, щом разбереш кога трябва да кацне самолетът.