Насрещен вятър

Всичкият багаж бе натоварен и пътниците седяха по местата си, когато седмина гръцки полицейски служители се събраха в ръкава пред полет 42 на „Юро Еър“ и Крейг Дейтън застана на входа на самолета.

— Кой говори английски? — попита Дейтън, като се стараеше гласът му да звучи сдържано и спокойно.

Един от групата прекрачи напред покрай дежурната служителка от компанията, чиито разширени очи издаваха, че е безпомощна и готова всеки момент да изпадне в паника. Полицаят махна с ръка на колегите си да прекратят оживения разговор, после се обърна към командира, като не пропусна да забележи четирите нашивки върху пагоните на бялата му униформена риза.

— Капитане, имаме заповед да… да задържим всички на борда на вашия самолет. Други… други държавни служители… идват насам с документите.

— Защо? — попита Дейтън.

Полицаят поклати глава.

— Не знам. Заповедта е да задържим всички пътници на борда, а самолета до изхода.

— След колко време ще пристигнат? — попита Крейг.

— Може би след половин час.

Дейтън помълча няколко секунди, после посочи предната врата на боинга, която беше изместена настрани покрай корпуса.

— Добре. Ето какво ще направя. Като командир на полета отговарям за тези пътници. Затова ще затворя вратата на самолета, за да не може никой да слезе, както ви е наредено. Така добре ли е?

Полицаят обмисли набързо предложението и кимна с лека усмивка.

— Добре.

— Освен това ще включа един от двигателите, за да задействам климатичната инсталация.

Този път полицаят като че се притесни.

— Ще включите… двигателите?

— Длъжен съм. Така е по правилник. Щом задържаме хора на борда, трябва да включим двигател. Стандартна процедура. Устав.

Полицаят добре познаваше последната дума, затова се усмихна и кимна.

— Добре.

— А сега се отдръпнете — каза Крейг, като завъртя малкото резе на горната панта и издърпа вратата да хлътне в отвора, преди да я блокира с лоста.

Той се приведе и надникна през малкия кръгъл илюминатор, за да види дали полицаите не са разтревожени от действията му. Седмината послушно бяха отстъпили и чакаха с ръце в джобовете, убедени, че изпълняват буквално заповедта на началниците си.

Крейг се обърна, хвана Джилиан за раменете и я погледна право в очите, но когато заговори, в думите му нямаше и следа от дългогодишната им извънслужебна връзка.

— Чуй ме! Кажи на президента Харис какво става, после доведи тук човека от тайните служби, настани го на твоята сгъваема седалка и му заръчай да държи този лост, за да не може никой да отвори отвън.

— Какво смяташ да правиш, Крейг?

— Каквото съм дал клетва да правя. Не питай. Просто върви.

Той се завъртя, изтича в кабината, скочи на лявото кресло и трескаво зашари с ръка за предпазния колан, усещайки как Аластър го гледа с изненада.

— Предстартова проверка — кресна Дейтън.

— Май нещо съм зле със слуха — вдигна вежди Аластър. — Бих се заклел, че чух да говориш нещо за предстартова проверка.

— Точно това казах. Проверката, моля. Веднага! Махаме се оттук.

Аластър се поколеба, после тихо въздъхна.

— Извинявай, че ти изтъквам очевидни неща, старче, но все още сме свързани с ръкава и няма влекач, който да ни изтегли.

Крейг изведнъж завъртя поглед към него.

— Точно на това разчитам, Аластър. Включваме двигателите и дим да ни няма.

— По американски, нали?

— Адски си прав. Никой няма да арестува президент на Съединените щати, докато аз съм на смяна.

— Може ли да ти напомня, че самолетът принадлежи на немска компания?

Крейг кимна, без да откъсва очи от предното табло.

— Ще го имам предвид.

Отдясно настана колебливо мълчание и Крейг се завъртя към втория пилот.

— Какво?

— Заради това и двама ни ще изхвърлят от работа, нали? — тихо попита Чадуик.

— Аз ти намерих тази работа — каза Дейтън — и ще имам грижата да я запазиш. Цялата отговорност на борда е моя. Аз съм те принудил. Затова действай! Проверка моля!

Щом зърна убийствено сериозното изражение на командира, Аластър тихо дръпна в скута си ламинирания списък с точките за проверка и веднага започна да изрежда.

— Спирачки?

— В готовност.

— Хидравлика?

Джилиан Уолц веднага бе отишла да информира агента от тайните служби, който без колебание се прехвърли отпред да пази вратата. След това тя се върна да съобщи на президента Харис… но неговата реакция я изненада.

— Чакайте малко, мис Уолц — каза президентът Харис и се приведе към нея с усмивка. — Очевидно има някаква грешка в превода — той се изкиска — или пък някой си прави майтап с вас. Доколкото знам, през последните дни нито съм почвал война, нито съм свалял гръцкото правителство, тъй че наистина няма за какво да ме арестуват. Сигурно просто ми пращат приветствена делегация. Често се случва. Вероятно едва накрая са разбрали, че минавам оттук, потеглили са веднага насам и с едно телефонно обаждане, без да искат, са вдигнали всичко живо на крак.

— Сър! — прекъсна го Джилиан. — Нашата представителка е чула, че идват да ви арестуват. Не да ви поздравят. Спомена, че имало заповед за арест.