Насрещен вятър

Президентът Харис се спогледа с младата жена на съседното кресло — трийсет и две годишната Шери Линкълн, бивша стипендиантка на Роудс и негова асистентка през последните две години. Преди тя да каже нещо, тихата музика, звучаща от високоговорителите, отстъпи място на бърза инструментална мелодия, подхождаща по-скоро за филмов епизод с преследване. Шери Линкълн раздразнено вдигна глава нагоре, после пак се обърна към шефа си.

— Как мислиш, Шери? — намигна й той. — Да не би група ядосани нашенски демократи да са насъскали европейските си роднини? Винаги са ми казвали да се пазя от данайците, когато носят дарове, но…

Тя не се усмихваше и това го накара да млъкне.

— Сър — започна Шери Линкълн, — ако са споменали заповед за арест…

— Да, споменали са — намеси се Джилиан и в същото време усети как се включва допълнителният генератор, задвижван от малък реактивен двигател в опашната част, който осигуряваше електричество и сгъстен въздух за стартиране на двигателите. До ушите й долетя приглушен вой.

Президентът Харис поклати глава.

— Я стига, Шери! Нашите съюзници нямат навика да арестуват бивши американски президенти. Обикновено организират официални вечери и ни отегчават до смърт с приветствени речи. Което е далеч по-мъчително наказание. Така или иначе, все още имам право на имунитет, ако случайно съм пропуснал да си платя някоя квитанция за паркиране по време на мандата.

До опитното ухо на Джилиан долетя нов нарастващ звук. Единият от двигателите работеше на празен ход, другият набираше обороти. За момент светлините примигаха, докато пилотите превключваха от наземно на собствено електрозахранване. За няколко секунди музиката излезе от ритъм, сетне продължи почти в такт с ускорения пулс на Джилиан.

— Вижте какво — каза успокоително Харис. — Не знам кои са, но когато пристигнат, ще поговоря с тях и ще уредя всичко.

Джилиан вдигна ръка.

— Сър, засега командирът иска да останете на място и да не разкопчавате предпазния колан. След малко ще дойда пак.

— По разписание ли излитаме? — попита Джон Харис.

Стюардесата поклати глава.

— Не знам.

Воят на двата стартиращи двигателя бе принудил полицаите да затулят уши и да отстъпят назад по ръкава, тъй че не успяха да разберат смисъла на лекото движение на корпуса по нагънатото уплътнение около вратата на боинга. Не познаваха и принципа на реверса, затова изобщо не обърнаха внимание на факта, че двата реверса току-що са се задействали.

Внезапното люшване, което отхвърли седмината към стената на ръкава, мигновено привлече цялото им внимание. Старшият полицай с усилие се изправи на крака и се втурна обратно към самолета тъкмо навреме, за да види как пред него пилотската кабина бавно се плъзга назад. Имаше чувството, че някой измества самия ръкав, но когато стигна до края и събра смелост да надникне надясно въпреки ужасяващия вой на двигателите, той осъзна, че боингът се движи сам — маневра, за която не се споменаваше в заповедите.

— Внимавай, Крейг! — бе извикал Аластър, когато командирът включи реверса на пълна мощност и носовото колело на боинга прескочи подпората, за да продължи назад.

Дейтън завъртя колелото наляво, при което носът на боинга зави надясно и се отдели от ръкава. Веднага след това го изправи и хвърли поглед към стъклата на терминала, където се отразяваше зоната зад самолета. Доколкото можеше да види, пистата бе свободна. Той задържа реверса на пълна мощност, макар да знаеше, че навярно уврежда двигателите с боклуци от пистата.

Облак от прах, пясък и парчета от вестници кипна пред самолета и гневно се завихри около терминала. Крейг зърна изумени лица в чакалнята зад стъклото. Хората се обръщаха към шума и се питаха защо полет 42 потегля преди разписанието, и то без влекач.

Когато Крейг включи двигателите, техниците от наземния екип го бяха зяпнали с разширени от изненада очи, но внезапното движение назад ги свари неподготвени. Един по един те се втурнаха след самолета, размахвайки трескаво ръце към кабината.

Вратата на багажното отделение вече беше затворена, но отдясно чакаше цяло влакче, натоварено с куфари. Реактивната струя ги преобърна и разпиля съдържанието им заедно с един слисан носач, който се запремята към терминала.

Кабелът на наземното захранване се изтръгна с басов звън изпод носа на самолета и отхвръкна като змия към сградата, минавайки само на педя от един бягащ техник, но без да причини сериозни щети.

Внезапно боингът се освободи от ръкава и бързо пое заднишком към средата на пистата — зона, която не можеха да видят от кабината.

— Крейг! Спри! — изкрещя Аластър. — Не знаем какво има отзад.

— Беше чисто — отвърна Крейг.

Видя как неколцина смаяни полицаи надничат от края на ръкава. Двама техни колеги бързо слизаха по металната стълбичка отстрани, макар че едва ли имаха ясна представа как да спрат отстъпващия реактивен самолет.

Боингът се движеше назад с около десет километра в час. Крейг изключи реверса и зачака. Стори му се, че е минала цяла вечност.

— Не пипай спирачките! — предупреди той. — Ще забием опашка в бетона.

— Разбрано — отговори Аластър.