Насрещен вятър

— Джузепе, като юрист знаеш много добре, че разполагаме с желязно обвинение според Договора против изтезанията. Заповедта за арест е законна. Само съдът ще реши дали има достатъчно доказателства. А, между другото, имаме доказателства, макар че в момента не бих желал да ги обсъждам.

Джузепе Анселмо се пресегна и почука Камбъл с пръст по ръката.

— Защо точно ти се зае да ги представляваш, Стюарт? — Италианецът впи поглед в очите на събеседника си. — Имаш процъфтяваща адвокатска практика в Брюксел. Твоята фирма обслужва половината от най-преуспяващите компании в Европа. Вече си много богат. Защо повеждаш срещу Съединените щати кръстоносен поход, който не можеш да спечелиш?

— Така ли си го представяш? — усмихна се Камбъл. — Кръстоносен поход?

— А не съм ли прав?

— Не, разбира се! Джузепе, единствената ми цел е да докажа, че никой на тази планета не стои над закона, когато става дума за този договор и чудовищните престъпления, които цели да предотврати. Никой не може да избяга от световното правосъдие. Бил той селянин, крал или президент…

— Моля те, Стюарт! — повиши глас Анселмо. — Запази си речите за телевизията. Добре знам, че ти състави по-голямата част от договора, че беше главната движеща сила за неговото приемане и ратифициране. Знам каква роля изигра в опитите за екстрадиране на Пиночет.

— В случая станах адвокат на Перу — прекъсна го Камбъл, — защото обвинението е обосновано, колкото и ужасно да изглежда това за нашите американски приятели.

— Но, Стюарт… Перу? Никой няма да приеме нещата сериозно.

— Въпросът не е до Перу, Джузепе. Става дума за Съединените щати. Ние с теб отлично познаваме високомерния навик на американците да признават международното законодателство само когато им изнася.

— Да, но…

— Трябва ли да ти напомням как американски военен самолет разкъса въжето на скиорски лифт?

— Не.

— А помниш ли презрителния отговор на вашето настояване да съдите пилотите според италианските закони?

— Много ясно, че помня всичко това! — намръщи се Анселмо. — То бе една от причините за миналогодишното падане на моето правителство и предсрочните избори. Не е много любезно от твоя страна да ми напомняш.

Оставяйки съзнателно между двамата да увисне тягостна тишина, Камбъл отпи глътка кафе и хвърли поглед през високата остъклена врата към синьото небе навън, преди отново да се обърне към министъра.

— Никога не бих си позволил да бъда нетактичен към теб, стари приятелю — каза той на безупречен италиански. — Но фактът е, че ако от името на Съединените щати бях помолил Рим да издаде заповед за арест на Слободан Милошевич, ти нямаше да се колебаеш.

Анселмо възрази на английски:

— Виж какво, Стюарт…

— Джузепе, фактът е, че преди около трийсет минути мои колеги излязоха от съда тук, в Рим, с подписана заповед до полицията да арестува президента Харис, когато той кацне на летище Да Винчи. Съдията е готов още утре да проведе заседание по молбата ни за спешно екстрадиране в Перу.

— Какво?

— Разбираш ли, вече сме поръчали самолет.

— Какви ги вършиш, Стюарт?

— Много просто, като добър адвокат работя в интерес на клиента си.

— Но… делата за екстрадиране отнемат месеци, дори години! Как успя да убедиш…

— Естествено, Съединените щати ще обжалват, но ние ще настояваме за незабавно екстрадиране и процес в Лима. Ще бъдем извънредно благодарни, ако вашето правителство ни окаже помощ, като спести всички формални отсрочки. В противен случай според условията на договора ще бъда принуден да настоявам самата Италия да проведе процес срещу Харис.

Анселмо поклати глава и издаде кратък, насечен гърлен звук.

— Стюарт, едва ли си толкова луд, та да си представиш, че Италия ще съди американски президент за въображаеми престъпления, извършени в някакво затънтено кътче на Южна Америка.

Камбъл бавно поклати глава и се усмихна.

— Не, Джузепе, и именно затова не желая да ви занимавам с този проблем по-дълго от необходимото. Ако ви се стовари на главите, аз имам грижата да го премахна, както казват американците.

— Моля? — Джузепе трепна и в очите му пламна надежда за избавление. — Ако? Не си ли уверен в маршрута му?

Стюарт Камбъл кимна.

— Ръководя нещата от Рим, но в момента самолетът на Харис е задържан в Атина до пристигането на съответните власти. Ако успеят, ще бъдете освободени от този неприятен товар. Ако гърците обаче се провалят, Джон Харис ще бъде арестуван след кацането си тук.

— Ами ако реши да потегли в друга посока? — попита Анселмо с нескрит сарказъм.

Старшият партньор от правната фирма „Камбъл, Частейн и Макнотън“ се усмихна.

— Джузепе, чувал ли си някога да съм поемал излишни рискове? В момента мои сътрудници с клетъчни телефони и заверени копия от заповедта на перуанския клон на Интерпол чакат буквално във всяка европейска държава именно за да не се случи нещо подобно. Но очаквам всеки момент да получа добра новина от Атина.

Сякаш по сигнал телефонът до него иззвъня.

3

Международно летище Атина, Гърция

Понеделник, 14:10 ч