Насрещен вятър

— Напускам зоната за изчакване, напускам височина три хиляди метра и се насочвам към височина осем хиляди и петстотин метра — отговори Крейг. — Началният курс е две едно четири градуса.

Международно летище Леонардо да Винчи, Рим, Италия

Трескавото раздвижване на изхода отпред бе привлякло вниманието на Стюарт Камбъл още докато се приближаваше. Множество полицаи с мрачни физиономии обикаляха наоколо и напрегнато разговаряха по радиостанциите си, хвърляйки от време на време погледи към празното място отвън, където би трябвало да е боингът на „Юро Еър“.

Камбъл откри директора на летището да разговаря настрани с двама карабинери.

— Става ли нещо, за което да не знам?

— Те бяха в зоната за изчакване — започна директорът, — но сега отказват да се приземят.

— Как тъй „отказват да се приземят“? — попита Камбъл.

Единият полицай отпусна радиостанцията си и прошепна няколко думи в ухото на директора.

— Какво? — възкликна онзи и очите му се разшириха.

— Да — потвърди полицаят.

— Какво има? — попита Камбъл.

Директорът поклати глава.

— Сега командирът иска да лети за Малта.

— Сигурно се шегувате — каза Камбъл с недоверчива усмивка. — Това няма да разреши проблема му.

Той извади телефона от джоба си, набра номер и бавно се отдалечи към стъклената стена на терминала. Отвън, край съседния изход, се виждаше кабината на самолета боинг 727, който бе наел, за да прехвърли Джон Харис в Португалия. Двамата пилоти седяха вътре. Видя как командирът внезапно посегна към клетъчния си телефон.

— Ало.

— Капитан Перес? Обажда се Стюарт Камбъл. Следите ли честотата?

— Да, сър. Четирийсет и две е в зоната за изчакване и иска разрешение за курс към Малта. Какво да правим?

— Излетете и го следвайте към всяко направление, което избере. Разбрахте ли?

— Да, сър. Ще дойдете ли с нас, мистър Камбъл? — попита командирът.

— Нека първо да си помисля. Изчакайте.

Стюарт Камбъл обмисли вариантите. Италианската заповед, издадена въз основа на тази от Интерпол, беше валидна из цяла Италия и можеше да бъде изпратена по факс на малтийските власти. Ами ако командирът на „Юро Еър“ отново решеше да смени посоката, например към Мароко или Испания? Тогава Камбъл би трябвало да положи неимоверни усилия, за да се добере дотам, а уреждането на залавянето щеше да е още по-трудно, ако седеше в кабината на самолета.

Също като в шахматна партия трябваше да обмисля по три хода напред. Той се усмихна и поклати глава. Значи изборът е дали да играя с коня пред царя, или да го оставя на място.

В момента той беше конят пред перуанския президент.

Камбъл отново вдигна телефона до ухото си.

— Не, капитане. Оставам тук. Свържете се с мен, когато кацнете, където и да е това.

„Юро Еър“ 42, в полет

Притиснал телефона към ухото си, президентът Харис поседя мълчаливо. Обмисли решението си и стигна до извода, че е прав. Въздъхна и се приведе напред в креслото.

— Джей, искам да ме изслушаш много внимателно.

Болезненото разочарование в гласа от Ларами се долавяше съвсем ясно.

— Да, сър. Слушам ви.

— Силата ми винаги е била в умението да преценявам характери и способности. Смятам, че президентството ми беше успешно и ако наистина е така, дължа го на факта, че назначих най-добрите хора.

— Слава богу, че не бях в списъка. Щях да ви унищожа репутацията.

— Не, Джей, нямаше. Напротив. Би свършил чудесна работа. И двамата знаем, че грешната преценка, която ти докара толкова неприятности, се дължеше не на алчност или амбиция, а на добро сърце.

Отсреща прозвуча кратък смях.

— Определено не беше амбиция.

— Така е. И ако случаят с Карън не беше влязъл в съда, преди да обявя списъка на сътрудниците си, ти щеше да бъдеш президентски правен съветник, а по-късно може би и министър на правосъдието.

— Много любезно от ваша страна, сър.

— Нищо подобно. Както казах, аз умея да преценявам характери, а твоят не се е променил.

— Господин президент… Джон… вече няма значение. Не мога…

— Стига толкова — прекъсна го Харис. — Слушай сега. И двамата разбираме, че положението е много сериозно както лично за мен, така и за страната, а и за всеки друг бивш президент, който реши да пътува в чужбина. Повярвай ми, не искам да попадна в ръцете на перуанците, нито пък да завися от тази заповед. Не си правя илюзии. Знам какви трудности ти предстоят и осъзнавам огромната разлика между персонала, с който не разполагаш, и възможностите на някоя голяма международна фирма. Тогава защо настоявам точно ти да поемеш случая? Две неща ме насочват към това решение, Джей. Първо, готов съм да поверя живота си на способностите на един млад юрист на име Джей Райнхарт, когото наех преди много години. И второ, интуицията ми подсказва, че единственият начин да победим Камбъл и Мирафлорес в тази игра ще е да се придържаме към доктрините на Сун Дзъ.

— Сун Дзъ… китайският философ?